Как България може да постигне по-енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд и кой трябва да плати за обновяването на милионите жилища? В подкаст зоната на изложението „Дом 365“ Йордан Николов, изпълнителен директор на Българската асоциация за изолации в строителството, коментира европейските изисквания към сградите, състоянието на жилищния фонд у нас и необходимостта публичните средства да бъдат комбинирани с банково и частно финансиране. 

Какво е сграда с нулеви емисии?

Николов подчертава, че понятието „сграда с нулеви емисии“ не означава сграда, която изобщо не използва енергия. Основата е много високата енергийна ефективност – сградата трябва да има минимални енергийни нужди, а необходимата енергия да идва от чисти и възобновяеми източници. 

Тук терминологията в автоматичната транскрипция има нужда от уточнение. Съгласно преработената Директива (ЕС) 2024/1275 за енергийните характеристики на сградите (EPBD) сграда с нулеви емисии има много високи енергийни характеристики и няма въглеродни емисии на място от изкопаеми горива. Стандартът става задължителен за новите сгради, собственост на публични органи, от 2028 г., а за всички нови сгради – от 2030 г. Целта за 2050 г. е европейският сграден фонд да стане високо енергийно ефективен и декарбонизиран. 

България все още има огромен обем сгради за обновяване

Според Йордан Николов страната все още е далеч от необходимия темп на енергийно обновяване. По посочените от него данни през последните около 15–16 години са обновени под 3000 многофамилни жилищни сгради при приблизително 66 000 такива сгради в страната. 

Особен проблем са еднофамилните жилища и малките сгради, които досега практически остават извън основните програми за подпомагане. При тях собствениците инвестират сами в топлоизолация, дограма и други подобрения, но няма достатъчно информация за мащаба и постигнатите енергийни резултати. 

„Саниране“ и „енергийно обновяване“ не са едно и също

Една от важните терминологични разлики в разговора е между широко използваното у нас понятие „саниране“ и по-точното „енергийно ефективно обновяване“.

При енергийното обновяване основната цел е намаляване на енергийното потребление на сградата. По-широкото понятие „саниране“ може да включва и ремонт на конструкции, инсталации, общи части и други дейности. 

При по-мащабна намеса правилният европейски термин е „дълбоко обновяване“ (deep renovation) – комплекс от мерки, които значително подобряват енергийните характеристики на сградата и могат да я доближат до стандарта за сграда с нулеви емисии. Европейската комисия именно така определя този тип обновяване.

Защо 100% грантовото финансиране не е устойчив модел?

Йордан Николов е критичен към модела, при който собствениците очакват държавата да покрива изцяло разходите.

Според него въвеждането на 100% безвъзмездно финансиране е създало очакване енергийното обновяване да бъде безплатно и е ограничило развитието на други финансови модели. Публичните средства сами по себе си не могат да покрият необходимите инвестиции за целия жилищен фонд. 

Затова според него България трябва да развие комбинация от грантове, дългосрочни кредити, държавни гаранции, преференциално финансиране и частен капитал.

Банковото финансиране трябва да стане част от системата

Един от ключовите проблеми е липсата на подходящ механизъм за кредитиране на етажната собственост.

Николов посочва, че държавата би могла да създаде финансови инструменти, които да позволят на собствениците да изплащат инвестицията постепенно, вместо цялата сума да бъде осигурявана предварително. Сред възможностите са по-дълги срокове, държавни гаранции и механизми, които намаляват риска за банките. 

Според него един от структурните проблеми е и статутът на етажната собственост – банките трябва да имат ясно определен контрагент, с който да сключат договор и от който могат да очакват обслужване на кредита. 

Сградата трябва да се обновява като цяло

Николов предупреждава и срещу практиката отделни апартаменти сами да полагат външна топлоизолация по фасадата.

Според него енергийното обновяване трябва да се разглежда на ниво цяла сграда, а не като поредица от различни частични намеси по отделните жилища. Това позволява правилно да бъдат решени фасадата, топлинните мостове, дограмата, вентилацията и останалите елементи от сградната обвивка. 

По-дебелата изолация невинаги означава много по-голяма инвестиция

В разговора Николов дава практически пример с фасадната топлоизолация.

По думите му при цялостна фасадна система разликата между определени дебелини на EPS – експандиран полистирен е относително малка спрямо стойността на цялата система, която включва материали, лепила, армировка, мазилка и труд.

Затова според него не е рационално точно от дебелината и характеристиките на топлоизолацията да се правят основните икономии, след като тя има ключова роля за ограничаване на топлинните загуби. 

Енергийната ефективност започва още при проектирането

При новото строителство най-добрият момент за постигане на висока енергийна ефективност е още на проектна фаза.

Йордан Николов посочва няколко ключови елемента – ориентацията на сградата, използването на слънчевата енергия през зимата, ограничаването на прегряването през лятото, правилното оразмеряване на топлоизолацията и детайлното решаване на топлинните мостове. 

Правилният термин тук е именно „топлинни мостове“, а не разпознатите неправилно в транскрипцията изрази. Това са участъци от сградната обвивка с по-висока топлопроводност, през които могат да възникнат по-големи топлинни загуби.

Високата ефективност изисква и контролирана вентилация

С подобряването на въздухоплътността на сградата чрез качествена дограма и добра изолация трябва да се мисли и за вентилацията на помещенията.

Николов подчертава, че когато това бъде заложено още при проектирането и строителството, решението е значително по-лесно и икономически ефективно, отколкото когато трябва да се добавя впоследствие. 

От проекта до изпълнението

Според Йордан Николов енергийната ефективност не зависи само от добрите материали. Необходима е цялостна система – правилен проект, качествени материали, обучени изпълнители, контрол по време на строителството и приемане на добре изпълнените детайли.

Българската асоциация за изолации в строителството работи именно в тази посока чрез ръководства за топло-, хидро- и звукоизолации и обучения за проектанти, архитекти, технически ръководители и строителни работници.