– Г-н Лазик, представете се и ни разкажете за презентацията си на настоящото събитие.
Аз съм Мартин Лазик, представлявам Националната асоциация на агенциите за недвижими имоти на Словакия (NARKS). В презентацията си говорих за Словакия и за ситуацията в страната при влизането ни в еврозоната през 2009 г. Споделих каква беше икономическата среда тогава и как това се отрази на пазара на недвижими имоти.

– Как изглеждаше ситуацията в Словакия непосредствено преди приемането на еврото?
Преди да влезе в еврозоната, словашката икономика премина през много бърза трансформация. Всичко се променяше динамично. В сектора на недвижимите имоти имаше силен подем – строяха се множество офис сгради, хиляди нови офиси, а жилищният пазар също беше изключително активен. Издаваха се много разрешителни за нови жилища и мащабни комплекси.

След приемането на еврото пазарът обаче „замръзна“ за известно време. Подготвените проекти от този период се реализираха години по-късно. На практика чакахме почти 15 години, за да видим реализирани разрешителните от 2008–2009 г., които днес се превръщат в нови жилищни сгради в Братислава.

– Какви са средните цени на квадратен метър в Братислава?
Старите апартаменти в столицата струват около 3 500 евро/кв.м.
В новите комплекси цените варират между 5 000 и 5 500 евро/кв.м.
В луксозния сегмент или на първокласни локации достигат 7 000–10 000 евро/кв.м.

– Как прогнозирате бъдещето на българския пазар на недвижими имоти при влизането в еврозоната?
Видях много разлики между ситуацията в Словакия през 2009 г. и настоящата ситуация в България. Поради това вярвам, че пазарът у вас ще бъде по-стабилен, отколкото беше при нас. Ние се сблъскахме и с финансова криза, което напълно промени играта. В България не очаквам подобни резки сътресения през следващите месеци. Смятам, че жилищният и офис пазарът ще останат стабилни.

– Очаквате ли засилен интерес от чуждестранни инвеститори?
Да, вероятно. Валутата става по-стабилна, а фиксираният курс вече дава добра основа. В Словакия нямахме такава фиксация, затова имахме колебания. Не очаквам големи промени за българския пазар, но за инвеститорите винаги е по-сигурно да работят в евро. Разбира се, политическите промени – в България или Словакия – могат да създадат напрежение, но еврото е по-малко зависимо от местната политика и се управлява по-стабилно на европейско ниво.

– Има ли добри практики от Централна и Източна Европа, които могат да бъдат полезни за България?
Да, има много уроци, които могат да бъдат приложени. Например в законодателството – да се направят кредитите по-достъпни за хората с по-ниски доходи. Също така е важно да се подкрепи новото строителство и младите семейства. Достъпността на жилищата е проблем в цяла Европа – цените растат, а младите хора трудно започват самостоятелен живот и създават семейство. Това изисква силна роля от правителството и местната политика.

– Ще има ли промени във финансовия модел след приемането на еврото?
Не мисля. България е по-подготвена за еврото, отколкото беше Словакия тогава. Не очаквам стресови ситуации.

– Виждате ли рискове?
Рискове винаги има и трябва да се управляват. Например кумулативното търсене в кратък период – много хора ще трябва да обменят валута, особено тези, които държат спестявания в брой. Това може да създаде напрежение. Чуждестранните инвеститори също могат да донесат и ползи, и рискове – понякога техните действия могат да „надуят балона“ повече от нормалното развитие на пазара.