- Как вземате участие на конференцията „Недвимижими имоти и бизнес“ в УНСС?

Като панелист ще говоря за пазара на недвижимите имоти и генерално тенденциите на последък. Как се движат нещата, как чисто исторически изглежда пазара на недвижимите имоти в България.

- Как изглежда той, наблюдава ли се историческа повтаряемост?

По-скоро не, защото в България пазара на недвижими имоти е сравнително млад. Започва да се развива на свободния пазар на недвижими имоти след 1989 година с края на режима. Всъщност това, което се случва е, че с много бързи темпове ние трябваше да достигнем и да догоним останалите западни държави, предимно от Европа, но това което аз наблюдавам н последък е, че доста бързо успяваме да попием тенденциите там.

Доста бързо се осъзнавят и участват както купувачите така и инвеститорите, и това което се случва всъщност е, че започваме да изравняваме критерии, стандарти и цени с техните пазари.

- Каква е ролята на регулациите за качество на имотите у нас?

Липсата на регулации доведе до това да има толкова нискокачествено строителство, особено през 90-те години и началото на новия век.

След 2006 влязоха европейските директиви за определен стандарт в строителството и тогава нещата се подобриха, но това което забелязваме - пазарът ги регулира тези неща. Откакто и доходите започнаха да се повишават, банките да кредитират по-свободно покупка на жилище, забелязахме, че самият купувач започна да изисква нещо повече, да иска по-качествено строителство, по-хубави материали, по-модерна архитектура, по-модерен вид жилища и комплекси, които предоставят нещо различно.

- Как политиката може да помогне в задоволяването на тези стандарти, тъй като и общините трудно подобряват околната инфраструктура, което например е определящо качеството на живот?

Най-малкото да се стабилизира, защото ние сме свидетели последните години на много турбулентна политическа обстановка. В момента в който се стабилизират нещата вярвам, че регулаторите ще се обърнат в посока развитие, а не репресия защото сега се редуваха правителства, които или разрешаваха безразборно строителство или пък след това се хвалеха с това, че са намалили с 40 % разрешенията за строеж, което от популистка гледна точка може да изглежда добре, но от гледна точка на развитие на градовете е пагубно. Държавата, както в много мегаполиси например, трябва да улесни максимално процесите на строителство, за да може този отрасъл да върви, докато при нас има много административни спънки.

- След като еврото навлезе и отминаха бумът на покупки и спекулациите, успокои ли се пазарът?

Можем да кажем, че пазараът си влезе пак в стандартните релси, в които беше преди това, защото това което чувахме по медиите в началото на 2026 година беше, че сделките са паднали, как пазара ще се срине, как и цените ще запознат да намаляват. Истината беше, че това беше доста преувеличено защото може би някак си хората забравиха, че във всяка една нормална година за пазара на имоти в България януари и февруари винаги са били слаби месеци. Тъй като 2025 беше година „на стероиди“ тогава януари и февруари не бяха слаби, ами бяха горе-долу с размера и количеството на декември. Може би медиите се възползваха от това или наистина просто са проспали момента, че всяка година е било така и създадоха много шум около това, но всъщност това са излишни притеснения, излишна паника защото сега видяхме, че от март месец нещата се стабилизираха, сделките продължават, и цените продължават макар с бавни темпове да нарастват.