Предвидимост, ясни правила и партньорство между държавата и бизнеса – това очерта като основни принципи за развитието на строителния сектор министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков. Той участва в единадесетата кръгла маса „Перспективи, предизвикателства и визия за развитие на строителния сектор“, организирана от Камарата на строителите в България. Провеждането на форума на 24 септември 2026 г. и участието на Шишков са потвърдени и от организаторите и актуални медийни публикации.

„Управлението означава партньорство с бизнеса. Ще осигурим предвидимост, ясни правила и ясни закони. Оттук нататък можете да бъдете спокойни, заповядайте, искаме да го направим заедно“, заяви министърът пред представителите на строителния бранш.

Предвидимост и ясни правила за строителния бизнес

Според Шишков предвидимостта е едно от основните условия за нормалното развитие на бизнеса.

Когато държавата е възложител, трябва да има ясни процедури, прозрачни конкурси и търгове, както и качествено подготвени проекти.

Министърът постави акцент и върху нормативната база, свързана с проектирането и строителството. По думите му правилата трябва да бъдат достатъчно ясни, така че да не позволяват различно тълкуване и да не поставят бизнеса в зависимост.

Общините също имат ключова роля

Като трети основен участник в създаването на добри условия за инвестиции и строителство Шишков посочи местните власти.

Според него общинската администрация трябва да разглежда строителния сектор като партньор в развитието на населените места.

Министърът определи строителния бранш като един от основните двигатели на българската икономика и подчерта необходимостта държавата, общините и бизнесът да работят съвместно.

Промени в ЗУТ и дигитализация на процесите

Сред приоритетните законодателни промени е изменението на Закона за устройство на територията. На сайта на МРРБ на 18 септември 2026 г. е публикуван за обществено обсъждане проект за изменение и допълнение на ЗУТ.

Предвиждат се промени, свързани с удостоверенията за търпимост, както и облекчаване на част от процедурите при пътното строителство, включително при възникване на непредвидени обстоятелства по време на изпълнението.

Планира се още промяна в начина на одобряване на документацията и постепенно преминаване към дигитализация на процесите по проектиране и архивиране.

Друг приоритет е попълването на информацията за подземната инфраструктура и допълването на данните в кадастралните карти.

„Русе – Маказа“, АМ „Черно море“ и тунелът под Петрохан сред големите проекти

Сред големите инфраструктурни направления, за които се разглежда възможност за реализация чрез публично-частно партньорство, министърът посочи проектите по оста север – юг.

Във фокуса са направлението Русе – Маказа, автомагистрала „Черно море“ и тунелът под Петрохан. Шишков и преди е поставял акцент върху тези транспортни връзки и възможността за използване на публично-частно партньорство при развитието на инфраструктурата.

По думите му не са изоставени и проектите за тунела под Шипка и магистрала „Рила“, но преди реализацията им трябва да бъдат решени натрупани през годините проблеми.

Петгодишен хоризонт за големите инфраструктурни обекти

Шишков обясни, че за част от големите инфраструктурни проекти идеята е да бъдат сключени договори със строителните компании, които да бъдат финансирани и изпълнявани в рамките на следващите пет години.

След приключването на тези проекти може да започне реализация и на обекти, базирани на публично-частно партньорство.

Енергийното обновяване трябва да стане постоянна политика

Министърът коментира и обновяването на жилищния фонд.

Според него енергийното обновяване на жилищните сгради трябва да продължи и да се превърне в устойчива държавна политика, вместо да се изпълнява само в рамките на отделни кампании.

Финансирането ще зависи от наличния ресурс в държавния бюджет.

В заключение Иван Шишков отново постави акцент върху необходимостта от по-облекчено законодателство и съвместна работа между институциите и строителния бизнес.