Дигитализацията и BIM технологиите могат да подобрят качеството на строителството, да оптимизират разходите и да ускорят административните процедури. За да се случи това обаче, са необходими промени в законодателството, подготовка на кадри и по-добра координация между институциите. Това коментира архитект Васил Василев, председател на Регионалната колегия София-град към Камарата на архитектите в България, в подкаста на STROITELBG, излъчван в рамките на изложението „Дом 365“.

BIM (Building Information Modeling) е методология за създаване на дигитален модел на бъдещата сграда или съоръжение, който съдържа информация за различните етапи от неговия жизнен цикъл – от планирането и проектирането до строителството, експлоатацията и извеждането от употреба. За разлика от традиционното чертане с дигитални инструменти, този подход поставя акцент върху информацията и координацията между всички участници в инвестиционния процес.

Според Василев българските архитекти имат опит в работата с дигитални инструменти, но това не означава, че целият процес е дигитализиран. Една от основните пречки е нормативната уредба, която на практика продължава да изисква представяне на проектите на хартия, дори когато са разработени чрез BIM моделиране. Така се налага дигиталната информация да бъде преобразувана в чертежи, които да бъдат разпечатани за подписване и одобрение.

Архитектът подчерта, че законодателството в сектора е фрагментирано и включва множество нормативни актове, чието прилагане изисква съгласуване между различни институции. Сред процедурите, които могат да забавят реализацията на проектите, са екологичните оценки и съгласуванията с органите, отговорни за опазването на културното наследство, пожарната безопасност и други изисквания. Според него е необходима по-силна координация на държавно ниво, за да се оптимизират процедурите, преди те да бъдат дигитализирани.

Василев обърна внимание и на нуждата от инвестиции в специализиран софтуер и хардуер, както и от обучение на специалисти. Предизвикателство представлява и капацитетът на общините, които участват в одобряването на строителните проекти. Въвеждането на електронни процедури изисква не само технически средства, но и подготвени служители, които да могат да разглеждат и оценяват дигитално подадената документация.

Като пример за потенциала на технологията архитектът посочи Южна Корея, където електронното предаване на проекти е въведено през 2008 г. По думите му средният срок за одобрение, който първоначално е бил около 60 дни, е достигнал приблизително 7,5 дни през 2023 г. Този опит показва как последователното въвеждане на дигитални решения и координацията на национално ниво могат да ускорят административните процеси.

В България също има стъпки към въвеждането на BIM. Съществува стратегия за цифровизация на строителния сектор, а представители на професионалните организации и научни институции работят по обучения и консултантска подкрепа за бизнеса. Василев обаче изрази притеснение, че напредъкът изостава спрямо заложените цели. По думите му стратегията предвижда от 2027 г. BIM да се прилага при определени обществени поръчки с висока стойност, но за това са необходими и съответните законодателни и технически условия.

Практическите ползи от BIM са свързани с по-добрата координация между проектантите, по-прецизното планиране на разходите и намаляването на риска от непредвидени ситуации по време на строителството. Дигиталният модел може да подпомогне и управлението на сградата след въвеждането ѝ в експлоатация.

Според Василев развитието на изкуствения интелект може да допринесе за поевтиняване на специализирания софтуер и за по-широкото използване на дигитални технологии. Наред с това обаче ще нараства необходимостта от специалисти, които умеят да ги прилагат ефективно.

В заключение архитектът подчерта, че успешният преход към дигитално строителство зависи от съчетаването на професионалния опит с новите технологични умения. За да се разгърне потенциалът на BIM в България, са необходими последователна държавна политика, актуализиране на нормативната рамка и по-добра подготовка на всички участници в строително-инвестиционния процес.