Дигитализацията на инвестиционното проектиране може да подобри координацията между специалистите, да съкрати времето за работа и да намали административната тежест. За това обаче са необходими по-добра съвместимост между софтуерните продукти и електронни процедури за строителството.

Дигитализацията и BIM технологиите дават възможност за по-добра координация между участниците в инвестиционното проектиране, по-лесно отразяване на промените и по-малко грешки при изпълнението на строителните обекти. Въпреки предимствата им, високата цена на софтуера и затрудненията при обмена на информация между различни програми остават сериозни предизвикателства пред българските проектантски организации. Това коментира инженер Марин Гергов, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, в подкаста на STROITELBG, излъчен от откритото студио на изложението „Дом 365“.

По думите му развитието на технологиите постепенно променя организацията на проектантската работа. Ако преди години тя е била разделена между специалисти, техници и чертожници, навлизането на персоналните компютри през 90-те години позволява на инженерите сами да изготвят чертежите и детайлите. Това значително съкращава времето за проектиране, но не решава всички проблеми. При промени в проекта често се налага множество чертежи да бъдат преработвани поотделно, което увеличава риска от пропуски и несъответствия.

Следващата стъпка е използването на BIM – информационно моделиране на сградите, което позволява различните проектни части да бъдат координирани в обща цифрова среда. Така архитектите, конструкторите и специалистите по отопление, вентилация, ВиК и електроинсталации могат да работят паралелно и да проследяват промените в проектите.

По-малко грешки още преди началото на строителството

Едно от основните предимства на BIM е възможността за откриване на пространствени несъответствия още на етап проектиране. Например, при пресичане на въздуховод с конструктивен елемент проблемът може да бъде установен чрез триизмерния модел, преди да се стигне до изпълнението на обекта. Така се избягват допълнителни разходи, забавяния и необходимост от корекции на място.

Технологията улеснява и отразяването на промените, които често са неизбежна част от проектантския процес. При корекция на даден параметър информацията може да бъде актуализирана в свързаните проектни документи, вместо всеки чертеж да се преработва самостоятелно. Според Марин Гергов това е едно от най-съществените практически предимства на BIM, тъй като намалява риска строителите да работят по неактуална документация.

Дигиталните модели помагат и на възложителите да разберат по-добре бъдещата сграда. Те могат да разглеждат проекта в триизмерен вид още в ранните етапи и своевременно да поискат промени, ако крайното решение не отговаря на очакванията им. Така се ограничава вероятността от скъпи преустройства след завършването на строителството.

Високата цена на софтуера затруднява малките проектантски фирми

Въпреки предимствата си, BIM технологиите все още са свързани със сериозни предизвикателства за българските проектанти. Сред основните е цената на специализирания софтуер, която според Гергов е особено тежка за по-малките фирми. При високи разходи за годишни лицензи инвестицията може да се превърне в пречка за по-широкото използване на съвременните инструменти.

Друг проблем е ограничената съвместимост между продуктите на различните софтуерни компании. Дори когато програмите позволяват обмен на файлове, информацията невинаги се прехвърля във вид, който да осигурява пълноценна работа. Това затруднява сътрудничеството между специалисти, които използват различни системи, и създава допълнителни задачи в процеса на проектиране.

Според Гергов решението е в по-ефективното използване на отворени файлови формати и в подобряването на комуникацията между отделните софтуерни продукти. Това би създало условия за по-силна конкуренция между разработчиците и би улеснило достъпа до лицензирани решения за българските проектантски организации.

По отношение на изкуствения интелект очакванията са по-скоро положителни. Той може да подпомага специалистите при рутинни и по-нискоквалифицирани задачи, като освобождава време за дейностите, които изискват инженерна преценка, опит и отговорност.

Електронните процедури са следващата необходима стъпка

Освен технологичното развитие на самото проектиране, браншът очаква и по-бърза дигитализация на административните процедури. В момента цифровизацията в инвестиционното проектиране е по-напреднала в областта на геодезията и кадастъра, където вече могат да се използват различни данни за имоти, регулация и градоустройствени параметри.

При разрешаването на строителството обаче все още има значителна зависимост от хартиената документация. Проектантите, строителите, надзорните организации, възложителите и общините продължават да работят с обемни папки, които трябва да бъдат съхранявани дългосрочно.

Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране настоява за ускорено преминаване към електронен обмен и съхранение на документите. Това включва процедурите по издаване на разрешения за строеж, протоколите по време на строителството, документите за завършване на обектите и техническите паспорти на сградите. Според Гергов всяка сграда би могла да разполага с цифрово досие, което да се актуализира при бъдещи промени.

Електронните процедури имат потенциал да ускорят съгласуването на проектите и издаването на разрешения за строеж, но резултатът зависи от начина на въвеждането им. В началото ще бъдат необходими обучение и адаптация на участниците, както и време за синхронизиране на работните процеси. В дългосрочен план обаче дигитализацията може да намали административната тежест и да направи обработката на документите по-ефективна.

Каква трябва да бъде ролята на държавата?

Според Марин Гергов държавата трябва да постави акцент върху дигитализацията на разрешителните процедури и върху подобряването на обмена на информация между софтуерните системи. Вместо да разчита основно на пилотни проекти и стимули за въвеждане на BIM, тя може да създаде условия за по-свободна конкуренция и по-достъпни технологични решения.

Пълноценното внедряване на новите инструменти би позволило на проектантите да работят по-ефективно, на възложителите да проследяват по-добре развитието на своите проекти, а на строителите да разполагат с по-точна и актуална информация.

Дигитализацията на инвестиционното проектиране не се изчерпва с преминаването от хартия към компютър. Тя изисква промяна в организацията на работа, по-добра координация между специалистите и административна среда, която да позволява електронните инструменти да се използват пълноценно.