Бъдещето на София вероятно няма да бъде свързано толкова с непрекъснато разширяване, колкото с уплътняване, рехабилитация и преизползване на вече изградени градски територии. Това коментира арх. Александър Василев пред Stroitelbg.bg след участието си в Construction of Tomorrow 2026. Според него следващият етап в развитието на града ще изисква много по-цялостен подход – инфраструктура, зелени пространства, енергийни системи, управление на водите и дигитални инструменти за планиране да се разглеждат като части от една система.

Construction of Tomorrow 2026 се проведе на 30 септември в Интер Експо Център – София и събра представители на архитектурата, строителството, инвестициите и технологичния сектор. Сред темите на форума бяха бъдещето на градовете след 2030 г., адаптацията към климатичните промени, изкуственият интелект, BIM и дигиталните двойници. 

Арх. Василев, как виждате бъдещето на строителството и развитието на София?

В рамките на дискусията говорихме за това накъде ще се развива строителството и конкретно София – дали градът ще продължи да се разширява, или по-скоро ще се уплътнява.

Все по-важно ще бъде проектите да се разглеждат цялостно. Не само като отделна сграда, а като комбинация от инфраструктура, паркове, системи за отопление и охлаждане, съхранение на енергия и връзка с останалата градска среда.

Очаквам все повече инвеститори, архитекти, градостроители, а и самите купувачи да търсят именно такъв комплексен подход.

Темата става още по-важна и заради все по-честите екстремни климатични явления.

От какви политики има нужда София през следващите години?

Според мен Зеленият ринг е проект, който може да промени града много сериозно в положителна посока.

Той може да подобри достъпа до паркове и различни части на София и да намали необходимостта от използването на автомобил, която в момента е много голяма.

Но могат да се направят и още неща. Например да се създадат модели за постоянно проследяване на температурите в различни точки на града. Така ще знаем много по-точно къде се образуват топлинните острови и как може да бъде ограничено тяхното въздействие.

Може ли архитектурата да намали проблема с градските топлинни острови?

Със сигурност.

Не става дума само за температурата на въздуха. Значение има и количеството топлина, което натрупват и след това отдават фасадите, настилките и останалите повърхности около нас.

Една от важните посоки за инвестиции ще бъде именно изборът на материали, които натрупват по-малко топлина и ограничават допълнителното нагряване на градската среда.

Не по-малко важни са въздушните коридори. Не трябва да прекъсваме естествените въздушни потоци в града, защото движението на въздуха има сериозна роля за охлаждането.

Същото важи за зеленината, почвите и покривите.

Управлението на водата също се превръща във все по-важна тема – както задържането ѝ, така и правилното ѝ отвеждане.

Когато определено технологично решение започне да се използва масово, обикновено постепенно намалява и неговата цена. Това може да направи подобни системи по-достъпни и за повече строителни проекти.

Ще продължи ли София да се разширява?

Моето усещане е, че София ще върви по-скоро към уплътняване и преизползване.

Периодът на много бързо увеличаване на населението и ударно застрояване според мен вече приключва.

Следващият етап по-скоро ще бъде свързан с наместване на съществуващите градски пластове – рехабилитация на зони, преизползване на цели територии и прокарване на нови трасета за различните видове инфраструктура.

Това предполага и различен начин на планиране. Вместо просто да добавяме ново строителство в периферията, ще трябва все по-внимателно да работим със съществуващата градска тъкан.

А каква трябва да бъде съдбата на старите сгради?

Аз съм много силен привърженик на тяхното преизползване.

Когато една стара сграда е в добро конструктивно състояние и може да бъде адаптирана към нова функция, нейната стойност е много по-голяма от чистата стойност на вложените строителни материали.

Тя вече има местоположение, обем, фасада и място в паметта на хората и общността.

Възстановяването и повторното използване на съществуващия сграден фонд могат значително да намалят количеството отпадъци и въглеродния отпечатък, свързани със събарянето и новото строителство.

Освен това мястото не губи своята памет. Сградата просто започва нов живот.

Как технологиите могат да помогнат на градското планиране?

Възможностите вече са много – от изкуствения интелект и анализа на големи количества данни до дигиталните двойници на градовете.

Колкото повече качествени данни събираме, толкова по-добре можем да разбираме какво реално се случва в градската среда.

Дигиталните двойници са особено интересен инструмент, защото позволяват определени решения и политики да бъдат тествани във виртуална среда, преди да бъдат приложени в реалния град.

Така могат да се моделират различни сценарии – промени в инфраструктурата, градската мобилност, зелените системи, енергийното потребление или въздействието на определен тип застрояване.

Дигиталните двойници, BIM, AI и автоматизацията бяха сред основните технологични теми и на Construction of Tomorrow 2026, където дискусията премина отвъд отделната сграда към управлението на целия град като взаимосвързана система. 

Градът на бъдещето ще изисква повече от нови сгради

Разговорът с арх. Александър Василев очертава промяна във фокуса на строителния сектор. Големият въпрос вече не е единствено колко нови сгради ще бъдат построени, а как съществуващият градски ресурс може да бъде използван по-добре.

Рехабилитацията на квартали, повторното използване на сгради, климатичната адаптация, зелената инфраструктура и използването на данни могат да се окажат също толкова важни за бъдещето на София, колкото и новото строителство.