Европейската комисия се очаква да приеме „Акт за промишлените ускорители“ – законодателна инициатива, насочена към стимулиране на разработването и внедряването на нисковъглеродни промишлени продукти. Тази мярка, известна по-рано като Акт за ускоряване на индустриалната декарбонизация (IDAA), има за цел да създаде водещи пазари за зелена стомана, цимент и други ключови материали, използвани в строителството.

Строителният сектор – водещ потребител на стомана в Европа

Строителството е сред най-засегнатите сектори от новите политики: то поглъща около 40% от общата стомана, произведена в Европа, което го прави най-големия клиент на европейската стоманодобивна индустрия. Важно е обаче да се подчертае, че повечето строителни компании използват стомана от вторичен произход (например арматура и пръти), което предлага значителни предимства по отношение на кръговата икономика и намаляване на въглеродните емисии.

Новото етикетиране на „зелена стомана“ поражда притеснения

В началото на октомври бе представена инициатива за въвеждане на етикет за „зелена“ стомана, който получи първоначална подкрепа от Европейската комисия. Въпреки това FIEC (Европейската федерация на строителната индустрия) изразява сериозни притеснения.

Според организацията, предлаганият етикет не е напълно съвместим с действащото законодателство, включително с Регламента за строителните продукти (CPR), екологичните продуктови декларации (EPD) и декларациите за експлоатационни характеристики (DoPC).

Освен това вторичните производители на стомана са се оттеглили от инициативата, тъй като методологията за сертифициране поставя този тип производство в неизгодно положение. Това може да доведе до ограничени обеми на сертифицирана арматура на пазара – сериозно предизвикателство за строителните компании и обществените поръчки в ЕС.

„Зелените“ етикети не трябва да заменят научно обоснованите оценки

FIEC подчертава, че опростените схеми за етикетиране не са ефективни в строителството. За разлика от потребителските стоки, строителните материали се използват от професионалисти, които вече работят с подробна техническа документация, стандарти и спецификации, включително екологични критерии, определени от CPR.

Прагът на въглеродния отпечатък през целия жизнен цикъл (LC GWP) за нови сгради изисква научно обосновани изчисления и реални цели за намаляване на въглеродните емисии. Според FIEC, допълнителното въвеждане на „зелен“ етикет може да усложни процесите и дори да подкопае целите за декарбонизация, ако се използват критерии, различни от реалния въглероден интензитет на продукта.

Контекст и следващи стъпки

Още през юли FIEC публикува документ с позиция – „Индустриална декарбонизация: пазари на олово и етикети за нисковъглеродни промишлени продукти в строителството“, в който подробно се анализират ефектите от подобни инициативи.
Очаква се до края на ноември Европейската комисия да представи финалния вариант на „Акта за промишлените ускорители“, който ще определи посоката на европейската зелена индустриална политика през следващите години.