Народното събрание прие на второ четене изменения в Закона за кредитните институции, с които в българското законодателство се въвеждат две европейски директиви. Едната от тях е свързана с процедура за нарушение, започната от Европейската комисия срещу България заради непълното ѝ транспониране. Законопроектът беше обсъждан в пленарната зала в продължение на близо три часа.

По-строги изисквания за независимостта на БНБ

С приетите промени се разширяват изискванията за независимост, прозрачност и отчетност на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), когато изпълняват функциите си като банков надзорен орган.

Въвеждат се и по-детайлни правила за оценка на надеждността и пригодността на членовете на ръководните органи и лицата на ключови позиции в банките.

Съгласно европейските изисквания, с изключение на управителя на БНБ, нито един член на управителен орган, назначен след 11 януари 2026 г., няма да може да заема поста си повече от 14 години.

Декларации за имущество и потенциален конфликт на интереси

Депутатите приеха членовете на Управителния съвет и служителите на БНБ да подават декларации за интереси. В тях ще се декларират притежаваните активи и финансови инструменти, включително:

• имущество;
• капиталови инструменти;
• облигации;
• взаимни и инвестиционни фондове;
• смесени и хедж фондове;
• борсово търгувани фондове (ETF).

Целта е да се предотвратят потенциални конфликти на интереси и да се гарантира по-голяма прозрачност в банковия надзор.

Нов режим за клоновете на банки от трети държави

Промените предвиждат хармонизиране на правилата за лицензиране и надзор върху клоновете на банки от държави извън Европейския съюз.

Съгласно новите разпоредби банка със седалище в трета държава ще може да извършва банкова дейност в България само след получаване на лиценз от БНБ. Изискването няма да се прилага за договори, сключени преди 11 юли 2026 г.

Въвеждат се две категории клонове на банки от трети държави, които ще бъдат задължени да поддържат минимален гаранционен капитал.

Освен това, когато общата стойност на активите на клоновете на една банкова група от трета държава в Европейския съюз достигне или надхвърли 40 млрд. евро, БНБ ще извършва оценка дали съответният клон в България е системно значим и представлява риск за финансовата стабилност на страната или на ЕС.

Тези разпоредби ще влязат в сила от 11 януари 2027 г.

По-строги санкции при нарушения

Законът дава нови правомощия на БНБ да налага периодични парични санкции при неизпълнение на законови задължения или решения на банковия надзор.

Санкциите могат да се налагат ежедневно за период до шест месеца, докато нарушението бъде отстранено.

За банки, инвестиционни посредници и финансови холдинги имуществената санкция може да достигне до 5% от средния дневен нетен оборот.

За членовете на управителните и контролните органи, висшия мениджмънт и лицата на ключови позиции максималната периодична санкция ще бъде до 50 000 евро.

Законът въвежда европейските правила в банковия сектор

С приетите изменения България синхронизира националното законодателство с европейските изисквания за банков надзор, управление на кредитните институции и дейността на банки от трети държави. Очакванията са новите правила да повишат прозрачността, ефективността на надзора и стабилността на банковата система.