Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции. Предложението беше подкрепено с 18 гласа „за“, един „против“ и без въздържали се.

Законопроектът беше представен от заместник-министъра на финансите Методи Методиев и предвижда промени в националната правна рамка за пруденциален надзор. Измененията са свързани с необходимостта от транспониране в българското законодателство на европейски изисквания, касаещи надзорните правомощия, санкциите, дейността на клонове на банки от трети държави и управлението на екологични, социални и управленски рискове.

Сред основните акценти в законопроекта са мерки за засилване на независимостта и прозрачността на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка в качеството ѝ на орган за банков надзор. Предвиждат се и допълнителни изисквания при оценката на надеждността и пригодността на членовете на ръководните органи и лицата на ключови позиции в банковите институции.

Промените включват още хармонизиране на правилата за уведомяване и надзор върху пруденциално значимите трансакции, извършвани от банките. Разширява се и националният режим за лицензиране и контрол върху дейността на клонове на банки от трети държави, като се засилват правомощията на БНБ за гарантиране спазването на приложимите изисквания.

Във връзка с присъединяването на България към еврозоната се предлагат изменения и в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките. Те уреждат разпределението на правомощията между Европейската централна банка и БНБ при осъществяването на пруденциален надзор.

По време на заседанието Методи Методиев посочи, че крайният срок за въвеждане на европейските изисквания в националното законодателство е бил 10 януари 2026 г. Поради забавянето на 27 март Европейската комисия е изпратила официално уведомление за започване на процедура срещу България.

От Българската народна банка уточниха, че сред ключовите промени са новите изисквания към членовете на надзорния орган и служителите на централната банка. Началникът на отдел „Надзорно правна“ в управление „Банков надзор“ Радостина Божурин обясни, че се въвеждат допълващи разпоредби към Закона за БНБ, включително ограничение общата продължителност на мандатите в Управителния съвет да не надвишава 14 години. Изключение от това правило ще се прилага единствено за управителя на БНБ.

С приемането на първо четене законопроектът прави важна стъпка към синхронизиране на българското банково законодателство с европейските стандарти и подготовката на страната за пълноправно участие в еврозоната.