Все повече българи гледат на застраховането като на инструмент за финансова сигурност, а доверието към застрахователния сектор продължава да се увеличава. Това показват данните от национално представително проучване за информираността и нагласите към застраховането, проведено от агенция „Тренд“ през май 2026 г.

Ръст на доверието към застрахователния сектор

Според изследването 60% от анкетираните заявяват, че имат доверие в застрахователните компании. За сравнение, през 2020 г. този дял е бил 47%.

Същевременно се отчита и съществен спад на недоверието – от 41% през 2020 г. до 31% през 2026 г. Най-високи нива на доверие демонстрират групите, които най-често сключват застраховки.

Българите все по-често възприемат застраховките като сигурност

Резултатите показват положителна промяна в обществените нагласи към застраховането. Цели 82% от анкетираните определят застраховките като форма на сигурност, а 71% смятат, че хората трябва да се застраховат, за да избегнат бъдещи непредвидени разходи.

Тези данни потвърждават тенденцията за постепенно утвърждаване на застраховането като важен елемент от личното финансово планиране.

Значителен ръст при доброволните застраховки

Проучването отчита увеличение на използването на всички основни видове доброволни застраховки:

• Здравни застраховки – от 12% през 2020 г. до 27% през 2026 г.
• Застраховки на кредитополучател – от 7% до 17%.
• Застраховка „Каско“ – от 22% до 34%.

Тези резултати показват, че все повече хора осъзнават необходимостта от допълнителна защита извън задължителните застраховки.

Застраховането вече не се възприема само като задължение

Една от най-значимите промени е спадът на хората, които сключват застраховки единствено поради законово или договорно изискване.

През 2020 г. този дял е бил 59%, докато през 2026 г. намалява до 32%.

Това подсказва, че българите все по-често възприемат застраховките като доброволен инструмент за управление на риска и финансова защита, а не само като административно задължение.

Двойно повече хора застраховат своето имущество

Особено отчетлива е промяната при имущественото застраховане.

Делът на хората, които имат или са имали имуществена застраховка, нараства от 16% през 2020 г. до 31% през 2026 г.

Наред с това все повече граждани смятат, че решението за застраховане на имот трябва да бъде лична отговорност на собственика:

• 65% подкрепят тази позиция през 2026 г.;
• през 2020 г. делът е бил 51%.

В същото време намалява броят на хората, които очакват държавата или общината да поемат щетите при увредени имоти – от 21% на 14%.

Реалният опит със застрахователите е по-позитивен от обществените нагласи

Интересен извод от проучването е разликата между обществените възприятия и реалния потребителски опит.

Докато 39% от анкетираните са съгласни, че застрахователите са коректни при изплащането на обезщетения, цели 83% от хората, които действително са получили обезщетение, заявяват, че са доволни от него.

Това показва, че реалният опит на клиентите често е по-положителен от утвърдените обществени стереотипи за сектора.

Спестяванията все още изпреварват застраховките като основен механизъм за защита

Въпреки че мнозинството определя застраховките като важна форма на сигурност, само 14% биха разчитали предимно на застраховка при сериозен проблем със здравето или имуществото си.

Много по-често хората посочват:

• личните си спестявания – 34%;
• помощта от близки и приятели – 33%.

Това показва, че застраховането все още не е напълно утвърдено като основен инструмент за справяне с финансовите последици от рискови събития.

Недостатъчната информираност остава сериозно предизвикателство

Въпреки положителните тенденции, липсата на достатъчно знания за застрахователните продукти продължава да бъде сред основните бариери пред развитието на пазара.

Според проучването:

• 63% смятат, че хората не купуват застраховки, защото не ги разбират достатъчно добре;
• 57% определят условията по застраховките като трудни за разбиране;
• едва 6% оценяват своите познания като високи;
• близо половината от анкетираните ги определят като ниски или липсващи.

Сред хората, които не използват застрахователни продукти, 41% посочват липсата на достатъчно информация като основна причина, а 44% не виждат необходимост от подобна защита.

Дигиталните канали печелят популярност, но личната консултация остава ключова

Все повече потребители използват интернет за проучване и сравнение на застрахователни продукти. Сред най-често използваните източници на информация са:

• сайтовете на застрахователните компании;
• платформите за сравнение на оферти;
• социалните мрежи.

Въпреки това покупката на застраховка все още се осъществява предимно чрез традиционни канали.

Данните показват още, че репутацията на застрахователя става все по-важен фактор при избора. Делът на потребителите, които посочват репутацията като ключов критерий, нараства от 23% през 2020 г. до 31% през 2026 г.

Същият дял – 31% – отдава особено значение и на професионалната консултация от застрахователен експерт.

Заключение

Резултатите от проучването показват, че застрахователният пазар в България навлиза в нов етап на развитие. Доверието към сектора нараства, все повече хора сключват доброволни застраховки и възприемат застраховането като важен инструмент за финансова сигурност.

Въпреки това предизвикателствата остават. Недостатъчната информираност и ограниченото разбиране на застрахователните продукти продължават да възпират част от потребителите. Именно затова прозрачността, образованието и качествената консултация ще бъдат ключови фактори за бъдещото развитие на застрахователния сектор в България.