От страх пред автогарата до успех: историята на един човек, който избра да не се върне обратно

Понякога пътят към успеха започва не с мечта, а със страх. Страх от провал, страх от завръщане към старото, от това да не бъдеш разбран и оценен. За един човек този страх се оказва двигателят, който го тласка напред — и така вече 13 години живее и се развива професионално в София.

„Влязох в този бранш насила. Не съм го искал. Просто уменията, които имах, не бяха оценени. Всички ми предлагаха смешна заплата. Затова си казах: щом ще е така, по-добре да е без заплата.“

С тази нагласа започва професионалният му път. Нищо не предвещава бързия напредък, но само за половин година той става един от най-добрите в офиса, в който работи. Колегите и мениджърите го питат как го прави, какъв е ключът на успеха.

„Отговарях им: страх ме е от автогарата. Те се смееха, не разбираха. Но за мен това беше напълно реално. Когато вечер си лягах, едното ми око спеше, а с другото гледах мислено къде е 25-ти коловоз към Сливен. Оттам тръгва автобусът. А аз не исках да се прибирам в Сливен. Затова работех с всичко, което имам – не 100%, а 150%.“

Мотивацията му не идва от амбиция за кариера, а от решимост да не се върне назад. Да не се върне към мястото, от което е тръгнал, преди да си докаже, че може повече. Тази вътрешна борба, този стремеж да остане в столицата и да се реализира, му дава сили да се развива и да надскача себе си.

Днес, повече от 13 години по-късно, бизнесът, в който работи, му дава всичко: стабилност, възможности, вдъхновение.

„Този бизнес ми дава финанси, с които да живея. Дава ми възможност да мечтая. Да преоткривам себе си. Да показвам на децата си, че няма невъзможни неща. Въпросът е дали всеки е готов да го вземе.“