Пасивната сграда – новият стандарт за устойчиво строителство

Все повече се говори за така наречените пасивни сгради – иновативен стандарт, който обещава не само по-ниски разходи за енергия, но и по-високо качество на живот. Но какво всъщност представлява пасивната сграда, с какво се различава от обикновеното саниране и възможно ли е да преобразим съществуващи сгради в пасивни?

Какво е пасивна сграда?

Пасивната сграда е сграда с изключително ниски енергийни нужди – до 90% по-ниски разходи за отопление и охлаждане спрямо стандартна постройка. Стандартът възниква през 1991 г. в Германия и оттогава се прилага в различни части на света.

Името „пасивна“ идва от факта, че се използват предимно пасивни мерки за постигане на енергийна ефективност – като топлоизолация, въздухонепроницаемост, прозорци с троен стъклопакет и вентилационни системи с рекуперация. Целта не е само пестене на енергия, а и осигуряване на здравословен и комфортен вътрешен климат.

Само новите сгради ли могат да бъдат пасивни?

Пасивен стандарт може да се приложи както при ново строителство, така и при реконструкция на съществуващи сгради – къщи, апартаменти, жилищни блокове, обществени сгради като училища, болници и офиси. Важното е проектът да бъде прецизно изготвен, а изпълнението – качествено.

Кое е по-изгодно – ново строителство или преобразуване?

Изграждането на пасивна сграда още на етап проектиране е по-рентабилният вариант. Така се избягват допълнителни разходи и корекции впоследствие. Средно, пасивната сграда оскъпява инвестицията с 5–10%, но спестената енергия води до възвръщаемост в рамките на 5 до 10 години.

Сравнение със санирането – каква е разликата?

Много хора бъркат пасивната сграда със санирана. Но има съществени разлики. При стандартното саниране обикновено се набляга само на топлоизолация и смяна на дограмата, без да се отчита нуждата от вентилация. Това често води до натрупване на влага и поява на мухъл.

При пасивната сграда обаче се мисли цялостно – интегрираната вентилационна система осигурява постоянен приток на свеж въздух, без загуба на топлина. Така се постига не само икономия, но и оптимално качество на въздуха и комфорт.

Колко пасивни сгради има в България?

Към момента в България има 5 сертифицирани пасивни сгради, а други са в процес на сертификация. Въпреки че концепцията е сравнително нова за страната ни, интересът расте. За сравнение – в чужбина вече се изграждат цели квартали и обществени обекти по този стандарт. Примери са реновирани училища в Хърватия и домове за възрастни в Нидерландия с площ от няколко хиляди квадратни метра.

Защо е важно сертифицирането?

Сертифицирането гарантира, че сградата действително отговаря на международния стандарт за пасивни сгради. Това е сигурност за инвеститорите и бъдещите обитатели, че ще получат качествена, устойчива и дългосрочно изгодна сграда.