Добре изолираното жилище води до пестене на пари и до повишен комфорт и стандарт на живот. Българинът все повече разбира значението на този тип обновяване на сградите, много хора сами инвестират в санирането на жилищата си. Не всеки обаче може да си го позволи. Бюджетът е между 130-150 лв. на кв. м – труд и материали, отделно се заплаща скелето. При енергийно ефективно обновяване на сградите поне с 30-40 процента се намаляват загубите на енергия.

Към момента нивото на саниране в страната е ниско, само около 4% от многофамилните жилищни сгради са обновени енергийно ефективно.

През 2015-2020 обновяването в страната се правеше със 100% грант. Бюджетът беше около 2 мрлд. лв. национални средства. Но това се оказа порочна схема, защото фирмите кандидатстваха на базата на референтна цена на кв. м РЗП, без количествени сметки. Цените бяха около 260-270 лв. на кв. м в началото и после като се видя, че парите няма да стигнат, цените паднаха до 115-130 лв. кв. м РЗП. Бяха санирани около 2000 сгради. Останаха около 50 сгради, за които парите не стигнаха.

Около 66 000 сгради в България трябва да бъдат енергийно ефективно обновени. Досега са обновени около 3 000 сгради. Процесът не може да се ускори с обществени средства, които са недостатъчни. В Европа енергийното обновяване се прави с финансови инструменти - етажната собственост тегли кредит с ниски лихви и с дълъг срок на погасяване, като този кредит е гарантиран от държавата. Това е споделен риск между собствениците на имоти, банките и държавата. У нас парадоксалното е, че няма специализирани кредити за саниране.

Няма политическа воля в България този процес да се ускори, смята Йордан Николов. По думите му, лобито на тези, които доставят енергия, е много силно и ако се намали потреблението на енергия, на тях ще им паднат оборотите.