Цените на имотите: Ще продължи ли ръстът или ще настъпи забавяне
Нараства броят на купувачите, които настояват за отстъпка от 10-15% от първоначално обявената цена

През 2024 г. пазарът на жилища в България е белязан от устойчив ръст в броя на сключените сделки и ценовите нива. Въпреки това, в края на годината се наблюдава съществена промяна в поведението на ключовите участници.
Според анализ на пазара на "Имотека", част от "Реалто Груп", докато купувачите достигат психологическата си граница относно цените, продавачите, особено на вторичния пазар, остават оптимистични и очакват допълнително поскъпване на имотите.
Явор Пейчев, изпълнителен директор на "Имотека", посочва, че в края на 2024 г. купувачите започват да изискват по-значителни отстъпки от продавачите. Ако до есента 30% от сделките се осъществяваха без отстъпки или с минимални отстъпки, от октомври нараства броят на купувачите, които настояват за отстъпка от 10-15% от първоначално обявената цена, особено за имоти над 200 000 евро. Част от продавачите обаче предпочитат да изчакат по-високи цени, свързвайки ги с очакванията за влизане на еврото в страната.

Тази тенденция отразява трудността при определянето на пазарната цена на имотите, като фактори като качеството на жилището, районът и инфраструктурата започват да играят по-голяма роля. Във връзка с това, цените на имотите в столицата и големите градове като Варна и Пловдив продължават да се увеличават, макар и с признаци на забавяне на ръста.
Активността на пазара в големите градове остава висока, като в София се наблюдава увеличение на сделките с тристайни и двустайни жилища, а цените растат с 12% за тристайни и 15% за двустайни апартаменти. Във Варна и Пловдив повишението на цените е още по-осезаемо, като във Варна двустайните жилища поскъпват с 19%, а в Пловдив двустайните и тристайните с 14-19%. Също така, продължава миграцията на населението от по-малки населени места към областните центрове, като най-голямото движение се наблюдава към София, Варна и Пловдив.
Кредитирането остава важен фактор на пазара, като делът на сделките с външно финансиране нараства в София и Пловдив. Над 60% от сделките в столицата са с кредити, като много от купувачите използват заемите за покриване на значителна част от стойността на имота.Въпреки че във Варна кредитирането остава по-малко разпространено, в останалите големи градове кредитите играят важна роля за активността на пазара.

Сред основните тенденции през 2024 г. е увеличаването на наемите, които в София, Пловдив и Варна са нараснали с между 13 и 16%.

Особено търсени са и имотите, които вече са завършени и обзаведени, тъй като много от купувачите предпочитат да избегнат допълнителни разходи и усилия за довършване на жилището след покупката. Тези тенденции са характерни не само за покупката на жилища, но и за наемите, където завършените и напълно обзаведени имоти имат по-голямо търсене.
От друга страна, за собствени нужди в София търсещите имоти се насочват към квартали като "Манастирски ливади", "Борово", "Гоце Делчев", "Лозенец" и "Младост". Купувачите с по-ограничен бюджет разглеждат новите проекти в райони като "Люлин" и "Модерно предградие". В Пловдив, интересът е насочен към "Смирненски", "Кършияка" и "Тракия", а във Варна към квартали като "Св. св. Константин и Елена", "Траката" и "Лятно кино Тракия".
Като цяло, търсенето на имоти в България през 2024 г. се движи в посока към качествени, завършени и добре разположени жилища, като купувачите и наемателите проявяват засилен интерес към имоти с потенциал за дългосрочни инвестиции и комфортно живеене.
Източник: www.pariteni.bg
С промени в Закона за кадастъра и имотния регистър гражданите и бизнесът спират да са „куриери“ на документи между институциите
Администрации, съдебни органи, лица с публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, вече няма да изискват от гражданите и бизнеса скици на имотите и други хартиени документи
Жилищен пазар - поглед отвътре
Имотите ще стават все по-скъпи
Икономически прогнози за 2025 г. и влиянието им върху бизнес средата
Ясен Георгиев, изпълнителен директор на Институт за икономическа политика: По-реалистично е да въведем еврото от 1 януари 2026 г.