Предприемачите в областите София-град и Бургас са били по-предпазливи към стартирането на нови жилищни проекти през третото тримесечие спрямо същия период на миналата година, докато тези в Пловдив и Варна са започнали строителството на повече жилища от гледна точка на брой и площ в сравнение с година по-рано, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

В столицата новозапочнатите жилища са намалели с 40% на годишна база, а общата им площ също е по-малко с 5,3% спрямо година по-рано. Спадът в броя на жилищата се дължи и на по-голямата им средна площ от 174 кв. м през третото тримесечие, като тя е най-голямата сред четирите водещи области у нас. В Бургаска област е започнало строителството на 27,8% по-малко жилища, а площта им е намаляла с 28% на годишна база, сочат изчисления на Investor.bg на база данните на НСИ. Средната площ на новозапочнатите жилища в морския град е 111 кв. м.

На обратния полюс предприемачите в Пловдивска област са били по-смели в стартирането на нови жилищни проекти през третото тримесечие, като новозапочнатите жилища са със 76% повече спрямо същия период на миналата година, а площта им е нараснала с 86,7%. Средната площ на жилищата, чието строителство е започнало през миналото тримесечие, е 135 кв. м. По-активно жилищно строителство е отчетено и във Варненска област, където новозапочнатите жилища са с 24,6% повече, а площта им се е увеличила с 35,6 на сто спрямо година по-рано. Средната им площ достига 107 кв. м.

Предприемачите в областите София-град и Бургас са по-предпазливи и в бъдещите си намерения за строителство, като общата площ на жилищата, които са получили разрешение за строеж в столицата е спаднала с 35% спрямо същия период на миналата година, а в Бургаска област понижението е с 3,2 на сто.

В същото време общата площ на жилищата с издадено разрешение за строеж в Пловдивска област е нараснала с 88% спрямо година по-рано, а във Варненска област също е отчетен ръст от 11,3 на сто.

Забавяне на новото жилищно строителство в страната

През третото тримесечие у нас е започнало строителството на 1553 жилищни сгради с 6707 жилища в тях и обща разгъната застроена площ (РЗП) от малко над 935 хил. кв. м. Спрямо предходното тримесечие започнатите жилищни сгради са с 8,8% по-малко, жилищата в тях намаляват с 23,9 на сто, а тяхната РЗП – с 10,2%.

На годишна база започнатите нови жилищни сгради нарастват с 1,6%, както и площта им – с 8 на сто, но жилищата в тях са с 11,5% по-малко, сочат данните на НСИ. Столицата е лидер в страната с 1759 новозапочнати жилища през третото тримесечие, следвана от Пловдивска област с 1207, Варненска с 1109 и Бургаска с 619.

Жилищата в страната, които са получили разрешение за строеж, също намаляват както на месечна, така и на годишна база, сочат данните на НСИ. През третото тримесечие местните администрации са издали разрешителни за строеж на 2113 жилищни сгради с 9215 жилища в тях и с  РЗП от 1,1 млн. кв. м.

Спрямо предходното тримесечие издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради нарастват с 9,2%, докато жилищата в тях намаляват с 10,3%, а разгънатата им застроена площ - с 6,4%. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са с 0,3% повече, докато жилищата в тях намаляват с 6%, а разгънатата им застроена площ е надолу с 1,8% на сто.

Пловдивска област е лидер в страната с почти 2500 жилища, които са получили разрешение за строеж през третото тримесечие. Трябва да се отбележи обаче, че не всички проекти, които са получили разрешение за строеж, действително се реализират. На второ място е столицата с 2414 жилища, следвана от Варненска и Бургаска област съответно с 829 и 789 жилища.

Спад при офисите и другите сгради

През третото тримесечие е започнало строителството и на 12 административни и офис сгради с обща РЗП от над 22 хил. кв. м, както и на 578 други сгради с РЗП от близо 439 хил. кв. м.

На месечна и на годишна база започнатите офиси и други сгради намаляват, но площта на офисите се увеличава, докато тази на другите сгради спада.

В същото време са издадени разрешения за строеж на 18 административни и офис сгради и на 1162 други сгради с обща площ от съответно малко над 60 хил. кв. м и 572 хил. кв. м. На годишна база броят и площта на офисите и на другите сгради, които са получили разрешение за строеж, намаляват, докато спрямо предходното тримесечие броят и площта на офисите с получено разрешение за строеж нарастват, а другите сгради са по-малко на брой, но с по-голяма обща площ.