Парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление не подкрепи на първо четене промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързани със статута на паркоместата.

Законопроектът е внесен от Йордан Иванов и група народни представители на 30 април 2026 г. При гласуването трима депутати го подкрепиха, 11 бяха „против“, а трима се въздържаха.

Предложенията имаха за цел да създадат по-ясен правен режим за придобиването, прехвърлянето и наследяването на паркоместа.

Предложението: паркомястото да бъде самостоятелен имот

При представянето на законопроекта народният представител Катя Панева посочи, че в момента съществува съществена разлика между правния статут на гаражите и паркоместата.

Докато гаражът може да бъде самостоятелен недвижим имот, паркоместата обичайно нямат собствен вещноправен статут и отделен кадастрален идентификатор.

В същото време те са широко разпространен предмет на сделки, особено при новото жилищно строителство.

На практика придобиването им често се урежда чрез покупка на идеални части от поземлен имот, договорено разпределение на ползването или обвързване на паркомястото с апартамент или друг самостоятелен обект.

Според вносителите това създава несигурност за купувачите относно точния обем на придобитите права.

Отделен кадастрален идентификатор за паркоместата в сгради

С проекта се предлагаше паркоместата, разположени в сгради, да могат да бъдат самостоятелни обекти на собственост.

Те трябваше да получават отделен кадастрален идентификатор, което би позволило на собствениците им по-ясно да доказват и прехвърлят правата си.

За външните паркоместа, разположени в рамките на поземлен имот, беше предложен различен механизъм – учредяване на вещно право върху конкретно определено място с възможност то да бъде прехвърляно и наследявано.

Според вносителите целта не е създаването на нов пазар, а регламентирането на отношения, които от години съществуват в практиката.

АГКК поиска по-задълбочен анализ

От Агенцията по геодезия, картография и кадастър изразиха резерви към предложените изменения.

Изпълнителният директор на агенцията Георги Георгиев посочи, че поставената цел може да бъде постигната, но според него законодателните промени трябва да бъдат по-подробно обосновани и придружени от оценка на въздействието.

Сред въпросите, които според АГКК се нуждаят от допълнително изясняване, са начинът за кадастрално отразяване на паркоместата, евентуални противоречия със Закона за собствеността и отражението върху вече сключени сделки и съществуващи актове за собственост.

От агенцията препоръчват да бъде отчетено и становището на нотариалната общност.

Притеснения за собствеността в курортните комплекси

Резерви към проекта изрази и председателят на Управителния съвет на „Сдружение на свободните собственици“ Нина Йорданова.

Според нея част от предложените текстове могат да създадат проблеми при имоти в частни национални курорти, където собствеността върху терени, улици и обслужваща инфраструктура често е по-сложно структурирана.

Йорданова предупреди, че определянето на паркоместа като реални части от незастроени имоти може да доведе до спорове за собствеността и достъпа до хотели и други обекти.

Според сдружението преди законодателна промяна трябва да бъдат анализирани съществуващите права на собствениците, договорите за управление и приватизационните отношения в отделните комплекси.

Законопроектът не получи подкрепа на първо четене

Вносителите предложиха при евентуално приемане на проекта между първо и второ четене да бъде създадена работна група с участието на представители на компетентните парламентарни комисии и заинтересованите институции.

До този етап обаче предложението не стигна, след като регионалната комисия не го подкрепи на първо четене.

Темата за правния статут на паркоместата остава особено актуална за пазара на ново строителство, където цените на отделните паркоместа в големите градове достигат значителни нива и все по-често се разглеждат като самостоятелен инвестиционен актив.