Определянето на достъпността на жилищата представлява сложно предизвикателство, тъй като това е обект на колебания във времето, различни методологии за изчисление и интердисциплинарни подходи. Най-общо казано, то може да се определи като жилище, което отговаря на стандартите за адекватност по отношение на качество и местоположение, като същевременно не налага финансова тежест, която възпрепятства обитателите да посрещат други основни разходи за живот или застрашават основните им човешки права. Тези разходи обхващат както първоначалните разходи за покупка или наем на имота, така и текущите разходи за поддръжка. Освен това мерките за достъпност могат да поемат част от финансовия натиск, който идва от високите цени на енергията през последните няколко години. През последното десетилетие COVID-19 и енергийната криза подчертаха значението на сградите за хората. За да се постигнат целите за устойчивост и енергийна ефективност, от ключово значение е гражданите на ЕС да имат достъп до енергия на достъпни цени и висококачествени енергийно ефективни жилища.

Последните тенденции въведоха нови форми на пространствено неравенство, превръщайки достъпността на жилищата в градски проблем, засягащ не само по-малко заможните, но и по-младите поколения със средни доходи. Социалните жилища играят различни роли и пораждат различни ефекти в Европейския съюз (ЕС) и държавите членки (ДЧ) поради набора от концепции и подходи, приети в целия ЕС, включително различия в бенефициентите, механизмите за финансиране, владенията и доставчиците. Социалните жилища могат да бъдат предоставени от частни или публични субекти, обхващащи както обществени жилища, така и други форми. Следователно социалните и обществените жилища се представят като решение за определени сегменти от населението с жилищни нужди, като се има предвид разнообразният спектър от лица, които се нуждаят от достъпни, адекватни, достъпни и устойчиви жилища, вариращи от бездомно население до домакинства със средни доходи. Поради развиващия се и многостранен характер на концепцията за достъпни жилища, заедно с различните гледни точки и обстоятелства, методологиите за изчисляването й се различават, което води до различни резултати и изисква редица потенциални политически отговори.

Стратегията за вълна на саниране от 2020 г., заедно с мерките за смекчаване на икономическото и социалното въздействие на COVID-19 като част от Механизма за възстановяване и устойчивост, други стимули за постигане на целите в областта на климата и енергетиката и преразгледаната Директива за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), стимулират нови инвестиции за продължителен период от време, като се започне с обществени и по-малко ефективни сгради. По-специално новата ДЕХС изисква от държавите членки да изготвят национални планове за саниране на сгради, които включват, наред с други аспекти, преглед на изпълнените и планираните политики и мерки за овластяване и защита на уязвимите потребители и намаляване на енергийната бедност, включително политики и мерки в съответствие с достъпността на жилищата. Както посочва Housing Europe, от решаващо значение е да се планира достатъчно финансиране с преразгледаната ДЕХС по "социално справедлив начин", което означава чрез активиране на приобщаващо саниране и нулеви емисии в строителството. По този начин новата ДЕХС може да действа като двигател за достъпни и устойчиви жилища.

Тези усилия могат да стимулират цифровизацията, като насърчат възможностите за заетост и растеж по цялата верига на доставки за саниране. В тази рамка инициативата за жилища на достъпни цени има за цел да гарантира, че социалните жилищни комплекси на достъпни цени също се възползват от усилията за обновяване. Целта му е да осигури техническа експертиза и подпомагане на проекти за местни, социални и достъпни жилищни съоръжения чрез:

• Стартиране на 100 образцови зони за саниране и строителство, като се използва интелигентен подход за съседство, който дава приоритет на енергийната ефективност, пригодността за живот и иновациите, като същевременно се предоставят възпроизводими модели в подкрепа на аналогични проекти в цяла Европа.
• Мобилизиране на съюзи за съвместни проекти между секторите и свързването им с местните заинтересовани страни, като например социални предприятия, малки и средни предприятия (МСП), ангажирани в секторите на строителството или енергията от възобновяеми източници, местните органи на управление, жилищните асоциации, инвеститорите и гражданското общество.
• Застъпничество за рационализиран достъп и използване на иновативни процеси като кръгово и модулно строителство, производство на възобновяема енергия и рамки за ангажираност, предназначени да дадат възможност на жителите и местните общности.

В обобщение, достъпността на жилищата е тясно свързана с различни фактори, включително доходите на домакинствата и макроикономическите условия като безработица, образование и здравеопазване. Той обхваща и въпроси като енергийната бедност, която е свързана с невъзможността да се осигури адекватна топлина, охлаждане, осветление и енергия за уредите. Преразгледаната ДЕХС има за цел, наред с другото, енергийната ефективност и намаляването на емисиите на парникови газове, но не определя само достъпността на жилищата. Концепции като устойчиво и приобщаващо жилищно настаняване добавят допълнителни измерения към дискусията, обхващащи икономически, социални и екологични аспекти, както и съображения за специфични демографски групи, като възрастни хора и хора с увреждания.