„Темата за финансиране на сградното обновяване е особено актуална, тъй като финансовите инструменти за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради се обсъждат от години.“ Това са думи на Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България. Организацията ѝ работи активно в сферата от около 5-6 години. В момента, с финансиране от Европейската комисия по програма Life+, изпълняват проект, чиято цел е разработването на финансови модели и продукти за енергийна ефективност. Те трябва да бъдат синхронизирани с институциите и банките в България, за да могат собствениците на жилища да се възползват от тях.

„Основният проблем в момента е липсата на ясна институционална рамка и отделен ресурс от българското правителство за подобен финансов модел. Освен това, ангажираността на банките варира в зависимост от икономическата и политическата ситуация. На конференцията представихме модел, който разработваме съвместно с Фонда на фондовете. Той предвижда комбиниран механизъм на финансиране – 30% безвъзмездна помощ (грант), а останалите 70% – чрез заеми от банки, подкрепени от гаранционен фонд. В момента провеждаме срещи с банки, за да валидираме този подход и да го адаптираме за българските условия. Очакваме до около година да представим завършен финансов продукт“, коментира Хамънова.

Какво предвиждат европейските директиви по отношение на енергийната ефективност в строителството?

Европейските директиви стават все по-амбициозни и изискват адаптация към националните законодателства. Това означава, че България трябва да направи промени в институционалната рамка, нормативните изисквания и подкрепата за бизнеса, за да могат всички заинтересовани страни да се възползват от наличните възможности. Съществуват различни европейски програми и инициативи, които осигуряват финансови ресурси. Дългоочакваният Декарбонизационен фонд също е важен инструмент за енергийна ефективност. Той ще предлага финансиране за малки и средни предприятия, публични и многофамилни сгради. Наша цел е да представим тези възможности на заинтересованите страни и да подпомогнем разработването на ефективен модел за България.

Какви перспективи виждате за бъдещото развитие в сектора?

За да има устойчивост, е необходимо дългосрочно планиране и стабилна национална политика. В момента България не е изключение в региона – всички държави от Централна и Източна Европа преминават през сходни процеси. Проблемът при нас е, че се натрупват прекалено дълги периоди на бездействие, което забавя целия процес. Решението е национална стратегия, която да не се променя с всяка смяна на властта.

Какви други предизвикателства виждате в сектора? Например, липса на работна ръка, нестабилна политика, влияние на геополитическите фактори?

Всичко това е свързано. България не е изолирана от глобалните процеси, което означава, че те неизбежно ни влияят. Една от ключовите теми, обсъдени на конференцията, беше липсата на квалифицирана работна ръка. Когато има национални или европейски програми за саниране, строителният бизнес обучава кадри, но когато финансирането приключи, тези специалисти остават без работа и често напускат страната. Така на практика българските компании безплатно подготвят работна ръка за чуждите пазари. Единственото устойчиво решение е стабилна национална политика, която да осигури дългосрочни програми за енергийна ефективност и постоянна заетост в сектора.

Има ли добри чуждестранни практики, които България може да приложи?

Да, има множество успешни модели от други държави. Например, в Литва и Естония от над 15 години функционират ефективни програми за саниране, които са стартирали при дори по-неблагоприятни условия от нашите. Разполагаме с успешни примери и научени уроци, които можем да приложим, без да повтаряме чуждите грешки. Важно е просто да стабилизираме политиките си и да осигурим устойчивост в сектора.