За да оцени потенциалното въздействие на кризата в Близкия изток върху строителния сектор, FIEC проведе експресно проучване сред своите членове. Основният извод е ясен: секторът е изправен пред ценови и разходен шок, а не пред незабавен недостиг на доставки.

Кои ресурси са най-застрашени?

В цяла Европа най-уязвими се оказват:

• битумът

• дизеловото гориво

По-широко притесненията обхващат:

• нефтени продукти

• петрохимични суровини

• енергоемки строителни материали

Към момента ситуацията остава нееднородна. Част от компаниите все още не отчитат сериозни затруднения, докато други вече усещат:

1. Логистичен натиск

2. Напрежение във веригите за доставки

Общата тенденция е ясна: нарастващи разходи, увеличена несигурност и риск за изпълнителите.

Договорните рискове се увеличават

Освен ценовия натиск, сериозен проблем се оказват и договорните отношения. В много европейски държави съществуват механизми за актуализация на цените при обществени поръчки, но те често са:

• твърде бавни

• ограничени

• неадекватни при внезапни кризи

В страни като Испания подобни механизми дори липсват.

При частните договори ситуацията е още по-сложна:

• трудни преговори

• ограничена защита

• риск от забавяния и прекратяване на проекти

Геополитическият фактор засилва несигурността

Ескалацията на напрежението около Ормузкия проток допълнително увеличава риска за глобалните доставки на енергийни ресурси. Изявленията на Доналд Тръмп относно конфликтите в региона подчертават колко бързо един рисков сценарий може да се превърне в реална заплаха за икономиката.

Какво предстои за строителния сектор?

Според проучването секторът се нуждае от:

• по-гъвкави механизми за актуализация на цените

• защита срещу екстремна пазарна волатилност

• гарантиран достъп до ключови материали

Ако кризата се задълбочи, строителният сектор в Европа може да премине от ценови натиск към реални оперативни проблеми, което ще засегне:

• жилищното строителство

• инфраструктурните проекти

• зеления преход в ЕС