В момента на пазара липсват технически ръководители за строителните обекти

„Ние сме проектантите, които работят съгласно закона за устройство на територията“, казва за представяне инж. Марин Гергов, председател на УС на Камара на инженерите в инвестиционното строителство (КИИП). Те организираха дискусия на тема „Аварии в строителството – причини, отговорности, превенция“. Работят рамо до рамо заедно с конструктори, пътни-, минни-, ВиК инженери, геодезисти, геолози и архитекти, които са в отделни камари, но съставляват цялостна верига, във всеки един аспект от която може да се предизвика проблем.

 

-  Може ли факторът човешка грешка в различните етапи да се превърне в авария в самото изпълнение?

 Случва се това нещо. За това се опираме на една стара практика, която с времето се е доказала и това е чирак-калфа-майстор, т.е. младите инженери да работят във фирми, да натрупват постепенно опит и след това вече да могат самостоятелно да получават опит и да крадат занаят.

- Има ли интерес към професията инженер в днешно време по ваши наблюдения?

Ами, интерес има. Вече въпрос е, че, да речем, част от колегите, които завършват инженерство в университетите, поради свободната пазарна икономика понякога престават да работят в областта на инженерството и преминават, да речем, в IT сферата, но последно време с навлизането на изкуственият интелект може да се окаже, че ще работи процеса малко в обратната посока, защото част от инженерите, които са IT и са на по-ниско ниво, евентуално биват заменени с изкуствен интелект и се надяваме да се върнат в хората, които са завършили такива университети, да дойдат в нашата професия отново.

- А какво мислите по отношение на образованието на кадрите и подготовката им?

Ами, образованието... има един световен процес, не е само в България, и този процес е, че хората се повече разчитат на компютри, на програми и така нататък, и в този момент са по-малко са склонни да се обучават в някакви традиционни, стари начини на изчисление. А нашата работа е такава, че през цялото време, освен работата с компютър, ние изчисляваме и на ум дори. А в този смисъл по-младото поколението е различно и разчита може би повече на компютър и не винаги може да прецени адекватно някаква ситуация, но това с опита се надскача, т.е. те се развиват хората, работейки в тази професия.

- Как държавата и ЕС регулира и подкрепя сектора на инженерите?

Европейски регулации в момента спрямо инженерите няма. Т.е. има спрямо архитектите, една европейска регулация, директива по-скоро и съответен закон български, но спрямо инженерите няма, но през годините тези 100-200 години, откакто инженерната професия излиза нагоре и се отделя от архитектурната, има някаква практика. Ние, едно време нашето образование в България, 40-те години се създава университет, тогава е национална политехника, е създадено на базата на австрийския опит, на италианския опит, на немския опит. След промените от 9 септември 1944-та се използва съветския опит, който пък е базиран на руския, който е базиран на немския. Т.е. ние сме много близо до европейската практика като инженери, т.е. би могло да се счете, че има някаква нещо подобно в знанията и в образованието между европейските инженери. И все пак има разлики.

Най-голямата разлика е между инженерите, които са в Южна Европа и инженерите в Северна Европа. Това со земетресенията. В Южна Европа има сеизмично опасни зони и в този момент тук повече се набляга на антисеизмичното инженерство, каквото не се набляга в по-северната част на Европа. Т.е. има известни разлики, но има и много прилики между инженерите.

- Вероятно, земетресенията са един от многото фактори, които причиняват аварии в строителството. Какви са другите?

Земетресенията разбира се са един от големите фактори. Наводненията причиняват и те типични аварии по смисъла на това, което е написано като определение за аварии, че това е нещо извън хората, но и хората имат принос в тези аварии, защото наводненията почти изцяло се случват заради човешка дейност, която е неадекватна. Да речем да няма достатъчно канализация дъждовна, коритата на реките да не са почистени или направо да са застроени и т.н. Или някакви зони в горната част на реките да са променили попиваемостта на почвата, да речем някакви пътища са минали и да променят нещо. Винаги е в комбинация с човешката дейност.

Освен земетресения, наводнения, пожари, което аз не бих нарекъл авария, това е почти винаги човека да си е директно виновен. Какви други има, страшно много аварии има във връзка с лоша поддръжка. В България, за съжаление, а може би тук си приличаме и с други страни, които не са толкова дисциплинирани, построяваме нещо и след това забравяме да го поддържаме по ред причини се случва това нещо и те са комплексни.

Не може да се каже конкретно еди кой си е виновен или да речем за някакъв път АПИ е виновен. Ми не е само АПИ, проблемът е и политически, проблемът е и социален, т.е. като общество малко сме нехайни към това, което сме построили. Аз това го забелязвам по моя опит, свързан със сгради, състояние на сгради, състояние на покриви, канализация и т.н. Хората отлагат, отлагат, отлагат, ремонта и чакат да стане нещо по-съществено и вече като стане по-съществено, обикновено обаче е станало доста скъпо, а понякога трябва много сериозни неща да се направят, за да се ремонтира.

-  Как могат хората да предотвратят такива ситуации във всеки един строителен момент, на терен?

На базата на своят опит, на базата на спазване на някакви правила, на базата на добри проекти, добра организация на строителството, никога не можем да предвидим нещо, дали ще се случи лошо, но ние се опитваме да вадим поуки от предния ни опит. Ако извадим поуки от чужд опит, то е още по-добре, т.е. винаги тези неща са базирани на някакъв опит, на нещо предварително свършено. Трябва да се следват някакви нормативни изисквания, защото много често тези нормативни изисквания, в 100% от случаите са базирани точно на лошия опит на нашите предшественици. Нашите предшественици са казали да речем, ами тези тръби, които ще се пълнат с вода под налягане, трябва да са предварително изпитани преди да ги хванете, да ги монтирате и да ги слагате. Но някой решава, че няма да го спазва това правило и слага тръби, които не са предварително изпитани и съответно при не правят дори някакви проби, пускат направо, пълнят ги, а вече са завършени довършителни работи и изведнъж се оказва, че те шурват, започва да тече вода, съсипват се неща, които са извършени преди това и всичко става по-скъпо и по-зле. Т.е. да се опитваме да спазваме някакви нормативи -тези нормативи са измислени заради този лош опит и заради знания, не са се появи така от въздуха.

-  Има ли достатъчно надзор на строителните площадки, така че да не се допескат такива грешки?

Това е огромен проблем в момента пред строителите, липсата на технически ръководен персонал, разбирайте технически ръководители или бригадири – хора, които ръководят група от хора и ги наставляват, и проверяват. В момента има огромна липса на пазара за такива хора. В строителството са събрани хора отвсякъди, добронамерени и разумни, но често пъти безхаберни към правилата в желанието да трупат опит. Ако няма кой да им седи на главите и да ги контролира може да станат лоши неща. Така, че контролът в строителството е нещо важно, което трябва да се спазва. По закон да има т.нар. надзор. Бих посъветвал всички инвеститори да го ползват този надзор максимално, не просто формално, защото се изисква по закон, а действително да възлагат да има контрол на място, на строителната площадка. Освен това да ползват и т.нар. проектански надзор, който също се изисква по закон, защото проектанта много добре си познава проекта, много добре познава това, което се случва, и така или иначе той трябва да го прави по закон, нека просто инвеститора да му възлага да го прави. Това не е толкова скъпо и спестява бъдещи лоши случки, които могат да станат при некачествено изпълнение.