Господин Шопов, какво трябва да се направи, за да станат жилищата по-достъпни?
Това е един от най-важните въпроси, защото тенденцията по света е все по-малко хора да имат възможност да притежават собствено жилище. Ще дам пример – в Западна Европа над 80% от жителите на големите градове нямат възможност в рамките на един живот да закупят свое жилище и са принудени да живеят под наем. Това е модел, на който ние сме противници. Смятаме, че в България жилищата трябва да останат достъпни, особено в големите градове.

Според статистиката, в момента в София със средна заплата могат да се купят около 0,7 квадратни метра жилищна площ. За сравнение, в Берлин, Мюнхен и Париж този коефициент е под 0,15. За да се запази тази относителна достъпност и да се подобри, основният проблем, който трябва да бъде преодолян, е административната тежест.

Знаете, че Столична община се похвали, че е издала с 50% по-малко разрешителни за строеж на жилища. Това е прецедент, защото в условията на пазарна икономика, когато предлагането намалява, а търсенето остава високо, цените неизбежно се покачват.

За да се увеличи предлагането на жилища, общината трябва да изпълни законовите си задължения – да урегулира нови територии около големите градове и да изгради необходимата инфраструктура. Това ще привлече както български, така и чуждестранни инвестиции, ще доведе до строителство на повече жилища, ще увеличи предлагането и съответно ще намали цените.

Как трябва да бъде изградена държавната и общинската жилищна политика?
България е една от малкото страни, в които няма ясно формулирана жилищна политика на държавно и общинско ниво. Един добър пример за такава политика е Виена. Общината там разполага с огромен жилищен фонд, придобит чрез регулиране на територии, в резултат на което собствениците предоставят част от новопостроените сгради на общината. Това позволява на града да изпълнява две основни функции – социална и пазарна.

От една страна, общината отдава жилища на достъпни наемни цени, което прави Виена привлекателен град и задържа младите хора, осигурявайки им възможности за живот и работа. В момента една от най-големите демографски предизвикателства в развитите страни е задържането на младото и трудоспособно население. То създава икономическа стойност и потребява продукти и услуги, като така допринася за развитието на града.

От друга страна, общината регулира пазара – когато има спекулативно покачване на цените поради ниско предлагане, тя пуска част от жилищата на пазара, за да балансира търсенето и предлагането. Ако цените започнат да падат прекомерно, тя изкупува жилища. Това действа като буфер, който осигурява стабилност на пазара. Жилището не трябва да бъде третирано като злато или борсова стока – то е основна човешка необходимост и всеки гражданин трябва да има възможност да притежава свое жилище.

Влизането на България в еврозоната ще намали ли цените на жилищата?
Категорично не – напротив, те ще се увеличат. Това не е просто прогноза, а извод, базиран на анализ на ефектите от влизането в еврозоната в съседни на нас страни. Във всички случаи цените на имотите са се повишили.

Какви са прогнозите ви за бъдещето на жилищния пазар?
Фактът, че общината издава с 50% по-малко строителни разрешителни, неминуемо ще доведе до дефицит на жилища на пазара. Ако тази тенденция се запази и през следващата година, очаквам цените на имотите в големите градове, включително София, да се повишат с поне 30%.