Европейската комисия предложи мащабна реформа на правилата за обществените поръчки в ЕС, която предвижда трите действащи директиви да бъдат заменени от един пряко приложим регламент за обществените поръчки и концесиите – Public Procurement Act.

Предложението COM(2026) 590 беше представено на 9 септември 2026 г. и има три основни цели: по-ефективни публични инвестиции, по-силен акцент върху европейската икономическа сигурност и по-лесно включване на екологични, социални, иновационни и свързани с устойчивостта критерии в обществените поръчки.

Европейската федерация на строителната индустрия FIEC подкрепя стремежа към по-прости процедури, честна конкуренция, качество и иновации, но настоява реформата да бъде оценявана според реалния ѝ ефект върху строителните предприятия и публичните възложители. FIEC представлява сектор с около 3 млн. предприятия и 12 млн. заети в ЕС.

Три европейски директиви трябва да бъдат заменени от един регламент

Една от най-съществените промени е самата правна форма.

Комисията предлага новият регламент да замени:

• Директива 2014/23/ЕС за концесиите;
• Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки;
• Директива 2014/25/ЕС за поръчките в секторите водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги.

За разлика от директивата, която трябва да бъде транспонирана в националното законодателство, регламентът се прилага пряко във всички държави членки.

ЕК аргументира подхода с необходимостта от по-единна правна рамка, по-малко различия между държавите и по-достъпни правила за възложителите и предприятията.

FIEC обаче предпочита запазването на модел, основан на директива.

Според строителната федерация той позволява по-добре да бъдат отчетени националните особености и спецификата на строителните договори, като едновременно с това предоставя по-голяма правна стабилност и гъвкавост.

Затова секторът ще следи внимателно как единният регламент ще взаимодейства със съществуващите национални административни, договорни и правни режими.

По-прости правила на хартия не означават автоматично по-прости поръчки

Един от основните въпроси за строителните компании е дали реформата реално ще намали административната тежест.

Самото приемане на един общ регламент не гарантира, че процедурите ще станат по-лесни.

Според FIEC критерият трябва да бъде практически измерим:

по-малко документи, по-малко повторно подаване на една и съща информация, по-кратки процедури и по-предвидими изисквания за фирмите и възложителите.

Това е особено важно за малките и средните предприятия, за които административните разходи могат да бъдат непропорционално високи.

Оценката на въздействието на Комисията посочва, че около 71% от договорите за обществени поръчки се печелят от МСП, които се очаква да бъдат сред основните бенефициенти от опростяването и дигитализацията.

В България темата е особено актуална и заради новите национални задължения към възложителите. Stroitelbg.bg вече представи новото изискване по ЗОП за ежегоден план-график на обществените поръчки, което започва да се прилага за процедурите през 2027 г.

Качеството не трябва да губи битката с най-ниската цена

FIEC вижда положителна посока в няколко елемента на предложението:

по-активни пазарни консултации, функционални технически спецификации, възможност за алтернативни решения и по-ефективно отхвърляне на необосновано ниски оферти.

За строителството това е особено важно.

При сложен инфраструктурен или сградeн проект най-ниската първоначална цена невинаги води до най-ниска цена през целия жизнен цикъл.

По-големият акцент върху функционалните изисквания би могъл да даде на изпълнителите повече свобода да предлагат:

• нови технологии;
• различни конструктивни решения;
• по-ниски експлоатационни разходи;
• по-добра енергийна ефективност;
• по-дълъг експлоатационен живот.

Това съответства и на заявената от Комисията цел обществените поръчки да стимулират иновациите, вместо да бъдат единствено механизъм за избор на най-ниската офертна цена.

Повече преговори, но не и поредица от намаления на цената

По-голямата процедурна гъвкавост също крие рискове.

FIEC настоява преговорите да се използват за подобряване на техническото решение и разпределението на рисковете, а не да се превръщат в поредица от кръгове за допълнително намаляване на цената.

Особено проблематично би било голям брой строителни компании да бъдат задължавани да извършват значителен обем проектантска и инженерна работа за своя сметка, преди възложителят да избере изпълнител.

Внимание ще бъде необходимо и при правилата за:

подизпълнение, основания за изключване, интелектуална собственост и вътрешно възлагане – in-house.

За строителния сектор остават ключови и предвидимите договорни условия, механизмите за актуализация на цените и балансираното разпределение на риска.

Дигитализацията може да бъде най-голямата промяна

Именно дигиталната част на реформата получава най-категорична подкрепа от FIEC.

Комисията предлага изграждането на обща европейска цифрова екосистема за обществените поръчки, която да свързва различните национални електронни системи чрез общи стандарти и оперативна съвместимост.

Един от водещите принципи е т.нар. once-only principle – „само веднъж“.

Идеята е една компания да не бъде принуждавана многократно да представя данни и доказателства, които вече са предоставени и могат да бъдат удостоверени електронно.

Предложението предвижда електронна услуга за проверка на допустимостта, цифрови удостоверения за бизнеса и цифрови фирмени профили.

Европейско пространство за данни за обществените поръчки

Предвижда се също изграждането на национални пространства за данни за обществените поръчки, които ще бъдат свързани с общоевропейско Public Procurement Data Space.

Целта е информацията за процедурите и договорите да бъде структурирана и използваема през целия жизнен цикъл на обществената поръчка.

Това може да има особено голям ефект върху строителството, където една обществена поръчка често включва голям обем:

технически спецификации, количествено-стойностни сметки, проектантска документация, сертификати, договори с подизпълнители и информация за изпълнението.

Подобна цифровизация върви паралелно и с развитието на СИМ/BIM. Българската стратегия предвижда през периода 2027–2030 г. BIM да започне да се изисква при обществени поръчки за строителство над 50 млн. евро.

Повече за българската посока към цифровизация можете да прочетете в материала на Stroitelbg.bg за въвеждането на СИМ/BIM като основа за цифрова реформа на строителството.

Колко административна тежест може да бъде спестена?

Оценката на Европейската комисия изчислява, че предложените промени биха могли да намалят разходите на ниво отделна процедура средно с около:

4,4% за възлагащите органи и 8,9% за икономическите оператори.

Очакваните нетни икономии за публичните възложители в ЕС са около 79 млн. евро годишно, след отчитане на разходите за новите цифрови системи и други елементи на реформата.

Дали тези прогнози ще бъдат постигнати на практика обаче ще зависи от начина на внедряване.

FIEC настоява цифровият преход да бъде поетапен и съобразен с реалната техническа готовност, особено на МСП.

Необходими са обучение, финансово подпомагане, оперативно съвместими системи, надеждна защита на поверителната информация и резервни процедури при технически проблеми.

Данните постепенно стават част от конкуренцията

По-голямата прозрачност на обществените поръчки позволява и нов тип пазарни анализи.

В България например вече е възможно да бъдат анализирани десетки хиляди договори в строителството чрез цифрови платформи. Stroitelbg.bg представи анализ на над 36 000 договора по строителни обществени поръчки, който позволява сравнение на цени, възложители и пазарна активност.

Новото европейско пространство за данни би могло значително да разшири подобни възможности на ниво ЕС.

Какво следва?

Предложението на Европейската комисия все още не е окончателно законодателство.

То предстои да бъде разгледано и договорено от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Комисията официално го определя като предложена инициатива, която очаква окончателно приемане.

FIEC ще продължи да анализира текста съвместно с националните си федерации и да участва в законодателния процес.

За строителния сектор най-важният тест ще бъде сравнително прост:

ще стане ли участието в обществени поръчки по-лесно и по-предвидимо, без да се жертват конкуренцията, качеството на строителството и икономическата устойчивост на договорите?

Ако реформата успее да постигне това и едновременно с него да превърне цифровото подаване и повторното използване на данни в реално работещ европейски стандарт, Public Procurement Act може да се превърне в една от най-съществените промени в европейските обществени поръчки от повече от десетилетие.