„Деградацията на жизнената среда в България и отговорността на архитектите и строителите“ бе темата на кръгла маса, организирана от „Алианс за висока строителна култура“ (АВСК) в София. В дискусията участваха представители на строителния сектор, неправителствени организации, бизнесът и граждани, които се ангажираха с проблемите на градската и природната среда.

Целта на форума бе публично обсъждане на факторите, водещи до влошаване на жизнената среда в България, както и ролята на участниците в строително-инвестиционния процес за подобряване на устойчивото развитие.

Първият доклад бе представен от Иван Марков, член на УС на АВСК, който очерта основните фактори, влияещи върху деградацията на средата. Той подчерта, че проблемите не могат да се разглеждат единствено през призмата на архитектите и строителите, а изискват анализ и от страна на възложителите.

Марков свърза изложението си с европейските политики за устойчиво строителство, залегнали в Декларацията от Давос (2018), към която България се е присъединила. Според него влошаването на качеството на жизнената среда в България е част от общоевропейска тенденция.

Сред основните проблеми той открои:

• липсата на ясно разграничение между публични и частни средства в строителството,

• отсъствието на национален регистър за незаконното строителство, затрудняващ ефективния контрол,

• съществуването на „паразитни пазарни ниши“ и защитени сегменти за определени групи,

• противоречия и дефекти в националната нормативна рамка, включително остатъци от социалистическата регулаторна логика и свръхправомощия на главния архитект.

Като конкретни стъпки за подобрение той предложи: премахване на остатъците от социалистическата нормативна система, задължителен анализ на баланса между публични и частни интереси при всяка инвестиция, възстановяване на ролята на архитекта като доверена фигура на възложителя, премахване на изкуствените пазарни ниши и реформа в архитектурното образование.

Втората част на събитието бе представена от арх. дипл. инж. Стоян Тодоров, председател на УС на АВСК, който очерта проблемите в досегашните модели на субсидирано саниране и предложи мерки за тяхното оптимизиране. Сред препоръките му бяха: постоянство на програмите вместо кампанийност, повишаване на ролята на собствениците за реален контрол върху качеството на санирането, както и премахване на посредническата роля на общините с цел избягване на конфликти на интереси и забавяния.

В подкрепа на информираността Тодоров представи онлайн платформата на АВСК „Как да санираме правилно“ (www.app.avsk.bg), която предлага насоки за ефективно и устойчиво саниране.