Чавдар Енчев се занимава с консултации при вземането на инвестиционни решения. Срещаме го на събитие за успешно инвестиране в недвижимо имущество в столицата. Ето какво сподели той пред Stroitelbg:

- Кажете ни за мотивацията ви да посетите днешното събитие?

Днешното събитие е свързано с инвестиции в недвижими имоти – оценка, перспективи, подходи. Говорителите са на изключително високо ниво, както и участниците. Много бързо се разчупи ледът, а публиката – също на високо ниво – го показа чрез зададените въпроси. Човек може да каже, че аудиторията е добре „пресята“. Личат си интересните хора.

- Кои бяха основните акценти, които ви направиха впечатление по време на събитието?

Отскоро съм обратно в България, а основният ми фокус сега е да усетя бизнес климата, средата и начина на мислене на хората. Приятно съм изненадан – бих казал, че ми се потвърждава мнението, че доста хора тук работят със световни модели на управление на ресурси и вземане на решения. Това е и моята същинска специализация.

- Какво представлява вземането на инвестиционни решения?

То е умение – мускул, който се развива. Няма по-голяма стойност от ефективното вземане на решения. Не бих казал, че има „правилни“ и „грешни“ решения – това е по-дълбока тема. Но определено има добре и зле взети решения. А виждам, че хората тук имат афинитет към това и резултатите от техните инвестиционни избори го показват.

- С какъв въпрос дойдохте на това събитие и какъв отговор получихте?

Конкретно, зададох въпрос към Христо Дамянов относно тяхната система за структурирано вземане на решения. Той ми отговори адекватно – според тях, едва 4–5% от решенията заслужават инвестиране на време, анализ и структура, защото именно те са важни, трудни, сложни и изискват по-голям обем информация и оценка на алтернативи. Накрая, този, който носи отговорността, взема решението. За съжаление, нямахме време да обсъдим в детайли тяхната структура, за да я сравня с моята.

- А каква е вашата структура? Какви са най-честите въпроси, които ви задават клиентите?

Най-често питат дали си заслужава ресурсът, отделен за процеса по структурирано вземане на решение. Това не винаги е ясно или лесно – събирането на информация, привличането на експертиза за нейното оценяване, изграждането на алтернативи... Всичко това е процес. Добре взетото решение е избор, базиран на анализ на информация, претеглени алтернативи и оценка. Накрая този, който ще носи отговорността, избира една от алтернативите. Това е базовият модел, но има много нюанси.

- Има ли последващи стъпки след вземането на решение?

Да. В дългосрочен план вземането на решение е многослойно. Затова последната стъпка трябва да включва система за мониторинг и събитие, което да задейства ново решение. Няма такова нещо като „едно правилно решение, което ще работи вечно“. Формулата е: взимаш решение, наблюдаваш резултатите по зададени критерии и, ако се налага, вземаш ново решение. Това се повтаря. Човек е адаптивен.

- Как се свързва това с философията на стоицизма?

Христо спомена стоицизма, а аз също се идентифицирам с тази философия на над 90%. Един от принципите е, че ние сме отговорни за намеренията си, а не за крайния резултат, който често зависи от външни фактори. По време на пандемията, например, много хотелиери и ресторантьори фалираха без да са направили нищо грешно. Ако човек не е изградил правилна психика, това може да го съсипе. Реакцията трябва да бъде: „Сега нямаме пари – продаваме апартамента, местим се на квартира. След три години ще купим нов.“ Най-важен е ангажиментът към намерението зад решението.

- Какви фактори влияят върху прогнозируемостта на пазара, например при имотите?

Най-сериозният фактор в момента са геополитическите сътресения, които внасят висока доза несигурност. Това не е нещо ново. В такива моменти човек трябва да се фокусира върху нещата, които може да контролира, и да минимизира влиянието на тези, които не може. Сега времената изискват краткосрочно ориентирано мислене, адаптивност и гъвкавост, защото дългосрочното мислене носи тежест и блокира адаптацията.

- Има ли регулации във вашия бранш? Имате ли нужда от държавна подкрепа?

Отскоро съм в България. С радост научих за данъчните облекчения, които бизнесът ползва при инвестиции в недвижими имоти. Живях години в Щатите и съм по-добре запознат с техните данъчни облекчения. Трудно ми е да говоря в повече детайли тук.

- Какви тенденции виждате в сектора у нас?

Трудно е да давам прогнози, но съм съгласен с водещия: за някои ще е печеливш бизнес, за други не. Въпрос на адаптивност, реакция, аналитични умения, смелост, визия – все неща, които винаги са били важни.

- Какви чуждестранни практики могат да бъдат адаптирани у нас?

Живях в Ню Йорк 20 години, 25 в Щатите общо. Основната разлика в по-развитите общества е нетърпимостта на критична маса към „далаверите“. В България това липсва. Ако имахме такъв паритет, щяхме да сме много по-добре. Хората, които толерират или участват в нередни практики, живеят на наш гръб. Ние трябва да сме нетърпими, да не ги храним. Те не могат да ни накарат да изчезнем – няма кой да ги издържа. Трябва да поемем още една функция – да ги провокираме да преминат на нашата страна.

- С какво се различава инвестиционното вземане на решения в Америка спрямо Европа или България?

Принципно няма големи разлики. В Щатите компаниите оперират с много по-големи обеми. Това води до друг тип мениджмънт и управление на ресурсите. По-големите обеми не носят по-висока доходност, но позволяват много по-професионално управление и разпределение на риска.

- Нещо, което бихте искали да добавите?

България е прекрасна страна. Понякога, ако си отвътре, е трудно да видиш положителното. Но аз го виждам. Не е нужно да се оплакваме, че не сме Норвегия – нито трябва, нито ще станем. България трябва да бъде себе си – да се развива, да елиминира негативите и да се осъзнае като стойностна част от Европейския и Западния свят. Не само имаме мястото си там – ние заслужаваме и ползите от него.