Строителна експертиза, медиация и законодателни предизвикателства в България – интервю със Стоян Тородов

Стоян Тородов е архитект по образование, завършил в Германия, с над 20 години професионален опит. В България той е активно ангажиран в бранша като председател на Управителния съвет на Алианс за висока строителна култура (АВСК), организация, която създава Център за консултации, експертиза и медиация (КЕМ) и организира международни конференции, посветени на теми като „Архитектурна експертиза и медиация в сектор „Строителство“ в София.

Международна конференция за строителни спорове и медиация

Основната тема на организираната от АВСК конференция е решаването на спорове в сектор „Строителство“. В бранша, където се движат значителни финансови потоци и участват множество страни, конфликтите са неизбежни.

В България тези конфликти най-често се решават по съдебен път, който е дълъг, скъп и времеемък процес. В други случаи се стига до извънсъдебни решения, при които по-силната страна доминира, а потребителят често е губещ. Това, според Тородов, е сериозен проблем, особено в сравнение с Германия, където защитата на потребителите е значително по-добре развита.

АВСК цели да подобри тази ситуация чрез въвеждане на по-ефективни механизми за защита и решаване на спорове в строителството. Всеки възложител – от купувач на жилище до клиент на ремонт – може да попадне в конфликтна ситуация, която да доведе до сериозни разногласия.

Експертиза и медиация като алтернатива на съда

Основното решение, което АВСК предлага, е извънсъдебно решаване на спорове чрез експертиза и медиация. Това представлява обективен и цивилизован подход с участието на обучени специалисти.

През последната година и половина е проведено обучение, в което са участвали 171 архитекти. След серия от изпити и селекции, обучението са завършили 46 архитекти и една инженер-колежка, които вече са подготвени да решават казуси в строителството чрез експертизи и медиация.

Международно участие и обществени интереси

На конференцията присъства и председателят на Баварската камара на архитектите, който участва в дискусиите. Обсъдени са различията между България и Германия, включително темата за баланса между обществен и частен интерес.

Според Тородов в България тази граница често е неясна, което води до конфликти – понякога частният интерес се представя като обществен и обратно. Това, по думите му, затруднява частната инициатива и създава дисбаланс в сектора.

Целта е законодателството в България да се доближи до европейските практики и да се въведе по-ясна регулация на тези отношения.

Как се създава КЕМ – Център за експертиза и медиация

КЕМ е неформална мрежа от експерти, възникнала след проведеното обучение. Идеята се ражда естествено – участниците осъзнават, че могат да работят съвместно като национална експертна общност.

Тъй като членовете са разпределени в различни части на България, е създадена мрежа, която позволява решаване на строителни спорове в цялата страна.

КЕМ работи под егидата на АВСК, тъй като предоставя експертни услуги и медиация, които изискват формална организационна структура. Центърът е отворен към всички участници в строителния процес – възложители, строители и други специалисти.

Немски опит и обучение в България

Обучението по експертиза и медиация е реализирано съвместно със Сдружение „Споразумение“, организация с над 20-годишен опит в медиацията, обучила хиляди медиатори.

Експертната част е разработена с участието на германско архитектурно бюро и двама немски съдебни вещи лица, които въвеждат своя ноу-хау в България.

Проектът е финансиран по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз, с подкрепата на Центъра за развитие на човешките ресурси.

Строителните стандарти в Германия и България

В Германия съществува добре развита система от стандарти, които се използват като обща рамка между страните в строителните отношения. Един от ключовите примери е сборникът VOB, който регламентира процесите по възлагане и приемане на строителни дейности.

В България подобни стандарти в миналото са съществували, но след политическите промени са били отменени. Днес системата е предимно базирана на наредби, които според Тородов често са многобройни, но не винаги достатъчно ефективни.

Законодателни реформи и бъдещето на строителния сектор

Според Тородов е време да се прекрати практиката на постоянни изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и да се създаде изцяло нов нормативен акт – възможно е дори под формата на кодекс, подобен на германския строителен кодекс.

Основната идея е да се преосмисли балансът между частен и обществен интерес и да се създаде по-ясна правна рамка.

Също така се поставя въпросът за нов Закон за камарите, тъй като настоящите регулации не отразяват достатъчно ясно ролята на архитектите и инженерите.

Необходимо е и по-добро дефиниране на професионалните задачи на архитектите, които в момента са неясно разписани в законодателството. Това води до объркване в отговорностите и професионалните граници в сектора.