Възможностите за финансиране за консервация или реставрация на стари сгради, паметници на културата е въпрос, който буди тъга и безнадеждност за хората в този сектор. За архитектите, които предпочитат тази ниша, опазването на архитектурното наследство е не само част от работната рутина, а дори лична кауза. За арх. Йосифов, също.

- Как ще оцените възможностите за финансиране на реставрация на стари архитектурни паметници? 

За съжаление, нашата страна това изобщо не го залага. Точно обратното, в момента бих казал, че имаме такива обекти, в които дори отпуснати средства, министерствата искат да се ги прибират. Искат да се ги вземат обратно. Ясно е защо. Виждаме и в момента какъв бюджет формира нашата държава. Там не се говори за паметници на културата.

Категорично казвам, че липсва национална политика по паметници на културата и абсолютно никой ни го интересува паметниците на културата. Това изобщо не е приоритетът във управлението на държавата, което за мен е изключително разочаровващо. Но въпреки всичко, ние, които работиме паметници, винаги сме били идеалисти, защото ако нямаме идеализъм, е най-лесно да ги оставим да се връщат.

Но в крайна сметка това е нашето наследство. Ние сме повече от задължени към него, за да го пазим. 

-  Казахте, че едно от най-големите предизвикателства е възрастта

на дадени обекти и това, че липсва информация за конструирането им. Има ли нови технологии, които да могат да ви дадат повече информация и да ви улеснят процеса? 

Специално за синагогата във Видин, там мога да кажа, че сме ползвали действително много иновативни методи. Бих казал, че си е иновативен метод, защото проучването, което направихме, което е абсолютно задължително, т.е. какво се е случвало преди нас, за да, както се казва, разберем родословното дърво на този обект. Ние се и сдобиваме с огромен набор от информация за него, т.е. имаше достатъчно запазени и архивни данни, и архивни материали, дори и проекти, по които някога НИНКН в случая са искали да реставрират този обект, но стигнали са до някъде, свършили са парите и съответно не са успели.

Реставрацията на тези обекти, в крайна сметка, как да кажа, тя изисква огромно време. Обяснявам защо. Защото там се включват изключително много дисциплини, които са слабо известни, т.е. като почнем лабораторни изпитания, микробиологични изпитания, там специалистите са много редки, много малко.

Дори чуваме от колеги, че изпращат такива лабораторни изпитания в чужбина, в чужди лаборатори. Имаме много добри специалисти, но просто няма кой да ги стимулира. Младите хора нямат абсолютно никакъв стимул, който някой може да го накара в момента да отиде и да учи такива занаяти, защото това си е занаят.

- Какви са тенденциите при паметниците на културата в градовете? 

Сега, ние сме подвластни на Закона за културното наследство. За съжаление, и той има спешна нужда от промяна, належаща нужда и аз водя тази борба не знам вече колко години. Наистина този Закон трябва да бъде променян. Благодарение на този Закон тези градски паметници умират. Те буквално умират и ще ви кажа защо.

Защото държавата е прехвърляла отговорността на собствениците да реставрира сградите. Представете си, че сте 12-я или 15-я наследник в една и съща сграда. И сега ми кажете как ще организирате този целия процес да съберете всички тези наследници, които вероятно и вие не познавате и да ги накарате да се реставрира сградата. Т.е. размитата отговорност не е отговорност. Държавата нехае.

Не мога да кажа, че общините обаче нехаят. Общините изключително грижливо вземат мерки по това да си обследват паметниците, да правят съответните предписания и да събират комисии. Мога да ви кажа, че в предходното управление на НИНКН аз лично имам обект, който съм го чакал година и половина да ми дойдат на комисия. Ами той просто падна за това време. Самосрути се. 

Така, че липсата на държавна политика обърква всичко. Със сигурност общините са първите, които биха дали мило и драго да имат правомощие и да имат бюджет да се поддържат градовете. Едва ли има кмет, който не го желае. 

- Каква е прогнозата ви за старите сгради в София?

София за сметка на всички останали населени места е доста по-облагодетелствана. Лошото е, че в управлението на София, там също липсва това желание, т.е. нещо пада и тогава откриваме желание за неговата реставрация. Съвсем скоро, да не казвам вчера, гледах Трайчо Трайков, който в момента е оградил сградата на парламента с червени ленти. Как да го виждам бъдещето на София като ние за един парламент, не можем да отделим необходимите средства. 

- Във вашият бранш има ли така асоциации, които остояват позицията ви пред държавите? 

Не, за мое огромно съжаление, дори и гласа, който е от съсловните организации, в случая камара на архитекти и служба на архитектите, абсолютно никой не го чува. Абсолютно никой не го чува. Това е моето мнение, разбира се.

- Вероятно се предпочита новото строителство?

Разбира се. Там е бюджета. Как? Кой не иска да прави ново строителство? Бързо, лесно, от днес за утре прибирате.

Вие знаете ли, че един такъв обект, който ние изпълняваме за конкретен бюджет и за него се трудят наистина стотици хора, че бюджета е, бих казал, на почти колкото една къща да я проектирате. Една къща ще я изпроектираме, аз лично бих я изпроектирал, предвидите практиката, която имам, сигурно за две седмици. Вие си представете тези мащаби... Как ще искат хората да се занимават с паметници? Няма да искат. И затова ние сме последните мухикани тук. 

Може да ги броите на пръсте, за съжаление. Въпреки всичко, ние продължаваме смело с мислията си.

В момента екипа на моето архитектурно бюро, нашето архитектурно бюро, хайде, ще го кажа, защото сме сравнително сериозен и голям екип, работим за първи път по цялостна реставрация, адаптация и социализация на крепост Баба Вида. Ето, ние за първи път ще направим цялостен проект на крепост Баба Вида. Което е, там се наистина, пак е поредното приключение.

- Как решихте да се занимавате с паметници?

То решението е дошло преди много години. Там първо трябва да разполагаш с желание и за борба включително, да знаеш, че там пари няма и да знаеш, че много трябва да работиш, но да знаеш, че това носи своята най-малко и морална изгода и задоволство.

В крайна сметка, някой остава и след нас, и той трябва да види.