Архитект Стоян Тодоров, председател на Управителния съвет на Алианс за висока строителна култура:
Аз съм архитект, завършил образованието си в Германия. От 20 години практикувам в град Мюнхен, в собствено архитектурно бюро, а през последните две–три години активно работя и в неправителствения сектор в България. Създадохме този алианс, който е първата организация у нас, поставила си за цел да защитава правата на потребителите в строителния сектор. Виждаме, че в България крайният потребител – хората, които купуват жилища – не са защитени по достатъчно сигурен начин.

При анализа на добрите европейски практики констатирахме сериозни деформации в начина, по който функционира строителният сектор у нас. Именно тези въпроси поставяме и обсъждаме на днешната кръгла маса.

– Каква е темата на днешната кръгла маса и какъв е поводът да я организирате?

Темата е деградацията на жилищната среда в България – процес, който наблюдаваме от десетилетия. Последните примери, като случая в Елените, ясно показват резултатите от това развитие. Ако погледнем назад, ще видим, че това е постъпателен и логичен процес, на който никой досега не се е противопоставил ефективно. Нашата цел днес е да поставим проблемите и да акцентираме върху важните аспекти – от високата строителна култура и международните ангажименти на България, формулирани в Декларацията от Давос, до конкретните ежедневни примери.

Специалните теми, които обсъждаме, включват програмите за саниране и деформациите около тях. Получаваме много сигнали от граждани, които не са доволни от качеството на работата по техните сгради. За тях разработихме специален софтуерен инструмент, чрез който сдруженията на собствениците могат да подават информация, а архитекти от нашата организация да ги консултират в реално време, за да се избегне некачествено изпълнение.

Друга важна тема е политическият контекст на случващото се в строителния сектор. Искаме да събудим съзнанието и отговорността на гражданите, за да осъзнаят проблемите, които в крайна сметка засягат всички нас.

– Върху кого обикновено пада отговорността за тази деградация?

Въпросът е сложен. В инвестиционния процес участват много лица – формално седем, но зад тях стоят още множество други. Всички знаем колко зависи от главния архитект и колко порочни практики съществуват. На тази кръгла маса си казваме истините – и приятните, и тези, които трябва да провокират размисъл и действия.

– Какво трябва да се промени, за да има възход в сектора?

Ако трябва да отговоря кратко – нужен е нов закон за устройство на територията, дори кодекс, както е в много европейски страни. Материята е обемна и трябва да бъде систематизирана и преосмислена. Един от основните проблеми, които обсъждаме днес, е дисбалансът между частните и обществените интереси. В България понятието „обществен интерес“ в строителството е размито и малко хора мислят за него, въпреки че това е основен ангажимент на политиците чрез законодателните им решения.

Често се случва администрацията да навлиза твърде дълбоко в частния интерес чрез проверки, които не са нейна работа, а в същото време да не изпълнява пълноценно отговорностите си там, където е необходимо. Загубена е мярката между частния и обществения интерес. Затова трябва да се постави ясна граница – къде и кога администрацията трябва да се намесва и къде не. Това би подредило инвестиционния процес.

– Какви са бъдещите планове и инициативи на вашия панел?

Темата за санирането е сред дългосрочните ни приоритети. Две години след кръглата маса „Ефекти и дефекти на енергийното саниране“ вече виждаме резултати – сградите на хората, които консултираме, са с по-високо качество. Освен това работим и по нормативните промени. Част от членовете ни преди години разработиха концепция за ново законодателство – проект, който беше изоставен тогава, но днес продължаваме с още по-голяма мотивация.

Нашата дейност е разнородна, а архитектите – интердисциплинарни. Където ни поискат съдействие, реагираме с експертни съвети. Искаме потребителите да бъдат реално представени в комисиите и организациите, които решават въпросите в строителството. Крайните купувачи финансират със свои средства целия строителен процес и трябва да имат гарантирани права и качествено строителство.

Провеждам и курсове за продължаващо обучение на български архитекти. До момента над 100 архитекти участват в модули, насочени към констатиране на щети, качеството на строителството и изготвяне на експертизи. Целта е да въведем практика споровете за качество да се решават извънсъдебно – практика, която в Германия работи отдавна.

В България има проблеми с правораздаването и проследяването на отговорностите, което води до обща безотговорност за сметка на крайния потребител. А темите за сигурността, безопасността и опазването на живота и здравето са обществен интерес номер едно.