Митко Цонев е основател на компания, която интегрира и реализира инсталации за умен дом и решения за сградна автоматизация. Екипът на Stroitelbg го среща на събитието Smart Homes & Buildings в качеството на организатор. Изданието цели да стане платформа за срещи с професионалистите, които предлагат системи за умен дом и сградна автоматизация, и представителите на строително-архитектурния бранш в България. Тези високотехнологични решения вече са стандарт за качество и предстои масовото им навлизане на нашия пазар.

-          Разкажете за днешното събитие — как протече то, какви са неговите цели? 

Ние сме организатори на събитието и идеята му е да бъде платформа за информиране по теми, свързани с професионалните системи за умен дом и сградните технологии като цяло. За първи път се прави събитие, което е изцяло насочено към тази тематика, и беше крайно време да се случи на българския пазар, защото според мен липсва достатъчно разбиране. В същото време има огромен потенциал. 

Събитието има за цел да събере специалистите от бранша с хора от строително-архитектурния сектор, които обикновено работят по познати процеси и начини на работа. Целта е, първо, да има по-добро съгласуване между двете групи и, второ, те да могат да взимат информирани решения, когато става въпрос за въвеждане на тези технологии. Това така или иначе ще се случи — въпросът е кога. 

-          Какъв е чуждестранният опит и какъв е пътят му към нашата страна? Как се развивате на българския пазар? 

Чуждестранният опит е много по-голям от този в България — дори повече, отколкото хората си дават сметка. От десетки години насам се развиват различни протоколи за системи за умен дом и сградно управление, които се прилагат в голяма част от световните пазари като стандарт. Това важи за търговски и административни сгради, дори за реновиране на архитектурни паметници. Ползите са очевидни. 

Жилищният сектор също се развива с бързи темпове. В Западна Европа вече се предлагат обекти, предварително оборудвани с такива технологии, за да знаят купувачите, че разполагат с тези удобства. В някои страни пазарното проникване достига до 60% за професионалните технологии. 

У нас темата съществува, но няма практическо изражение. Предстои да се постигне някакво ниво на масовост и реална пазарна полза. 

-          Какви политики, регулации и инициативи могат да помогнат за внедряването на тези технологии у нас? 

В България нямаме необходимото ниво на регулации, каквото съществува на други пазари. Електроинсталациите, които са „нервната система“ на сградата и по тях тече комуникацията на всички професионални системи, не се регулират адекватно. Регулациите у нас не са променяни от години и не задължават въвеждането на нови технологии, нито в административни, нито в жилищни сгради. Това не е така в Западна Европа и развитите пазари, където има изисквания за дигитализация, по-добра поддръжка и контрол върху активите. 

Очаква се регулациите да дойдат под натиска на инициативи на Европейския съюз. Там се разработват директиви, свързани с енергийните характеристики на сградите и тяхната дигитална и интелигентна готовност, с цел постигане на конкретни цели за енергийна ефективност, комфорт и обновяване на сградния фонд. 

-          Кога очаквате тези европейски стратегии да повлияят на сектора в България? 

Това зависи до голяма степен от институциите у нас. В момента те не са задължени да предприемат конкретни действия, но ЕС разполага със силни финансови и законодателни инструменти, които ще наложат това във времето. В страни като Естония и Литва, например, индексът за интелигентна готовност вече е част от законодателството. 

У нас вероятно ще отнеме време, но задължителните цели на ЕС по отношение на енергийното потребление на сградите ще окажат натиск. Например, ще се въведе максимално енергийно потребление на квадратен метър, а до 2030 г. трябва да се намалят с 60% парниковите газове спрямо 2015 г. и сградите да станат със 16% по-енергийно ефективни спрямо 2020 г. 

Това може да се постигне чрез различни средства — пасивни къщи, реновации, енергийни паспорти, инициативи. Ние се фокусираме върху дигиталните технологии, които управляват всички процеси в една сграда. Те дават възможност за изпълнение на всяка нова регулация и постигане на нужния ефект. 

-          Какви са бизнес перспективите? 

Има много решения на пазара. Това е и предимство, и предизвикателство. Изисква се много информация, за да се вземат правилни решения. Има продукти за крайни клиенти, които сами избират, инсталират и носят риска. Има и решения за професионални интегратори, които се предоставят като услуга. 

Перспективите зависят от интереса, който се засилва, но много от заявките не се материализират, защото липсва информация. Хората не разбират какво точно представлява инвестицията и как се възвръща. Но когато видят работеща система, ефектът е "искам и аз". 

Пазарът тепърва ще се развива. Строителният сектор у нас е във възход. Има много нови обекти и търсене. Единственото, което липсва, е информация и достатъчно качествени доставчици на услугата. Ако търсенето нарасне рязко, няма да има достатъчно компании, които да го покрият. 

-          Какви са потребителските тенденции? 

Най-често хората искат да управляват температурата — климатизация, отопление, бойлери. Но се забелязва засилен интерес и към комфорта и дизайна на системите — дисплеи, термостати, бутони, които да се вписват в интериора. Наблюдава се тенденция към по-дизайнерски решения с естествени материали — метал, дърво и други. 

Все по-често се обсъжда възможността за собствени енергийни източници — батерии, ветрогенератори, слънчеви панели. Но създаването на енергия без интелигентно управление просто означава повече ток. Затова системите за умен дом, които включват енергиен мениджмънт, стават ключови за ефективност и баланс. 

-          Каква е ролята на архитектите и проектантите в този процес? Устойчиви ли са браншовете по веригата към дигитализация? 

Това е предизвикателство. Има специалисти, които са готови да работят със системни интегратори, но те са по-скоро изключение. На всеки обект трябва да се намерят пресечни точки с почти всички други участници — интериорни дизайнери, проектанти, ОВК изпълнители, инсталатори на осветление и сигурност. 

За много от тях появата на компания като нашата е изненада. Не е нужно да разбират нашата работа в дълбочина, но трябва да знаят къде се срещат нашите процеси. Би било изключително полезно повече хора в строителния и архитектурния сектор да имат основни познания как да работят с интегратори. 

В момента има подготвени професионалисти, които могат да внедрят системи за умен дом, но клиентът често се обръща към интериорния дизайнер, който не знае към кого да се обърне. И така нито желанието на клиента, нито нашата готовност се реализира.