Нулева енергийна консумация при строежа на сгради и производството на материали, цели Европа
Китай става лидер в климатичния сектор, докато България е енергийно бедна, но иновативна страна

Апостол Дянков е старши експерт по климата. Занимава се с устойчиво развитие и климатични политики от 16 години, като част от институции, неправителствения сектор и бизнеса.
- Коментирате много актуални теми като зелен преход, енергийна ефективност и кръгова икономика. Защо тези въпроси са така значими?
С устойчиво развитие се занимаваме доста отдавна, но това, което наричаме зелен преход, всъщност се случи до някъде на българския бизнес едва през последните 5-6 години. То се налага от международните европейски климатични политики, но всъщност за бизнеса и особено за нашия бранш това е свързано и с климатичните рискове. Идеята е как от една страна да минем към преход, където да не използваме горива, които са базирани върху фосилно изкопаемо гориво. А от друга страна е как да се адаптираме към климатичните рискове и да поизвеждаме и строим по-добре.
- Какви са основните европейски политики в различните индустрии?
Декарбонизацията е най-предизвикателна в два сектора – земеделие и строителство. От една страна имаме много силна амбиция от гледна точка на строителството на нови сгради до някъде обновяването на стари. Тоест така наречената директива Energy Performance of Buildings Directive изисква сградите да започнат да бъдат не просто декарбонизирани, а с близко до нулево енергийна консумация. Тоест те почти да произвеждат повече енергия отколкото консумират, което не се постига лесно, особено в българските реалности.
Много важно е какво ще се случи със строителните материали. И днес на събитието също се говори за друга важна европейска политика, която е механизма за корекция на въглеродни емисии по границите. Тоест въглеродът, който е вътре в стоманата, в алуминия, в цимента и как може да го направим по начин, по който едновременно да е по-устойчив, но и да не оскъпява строителството.
- Как геополитиката влияе върху енергийните стратегии?
В момента сме в много горещ геополитически период, който влияе върху различни стратегии. През последния месец стана ясно, че за първи път Китай намалява своите емисии. Тоест от една страна Китай става лидер на климатичната политика, от друга страна при Америка забелязваме един така доста силен ход назад. Те смятат, че ако дерегулират до голяма степен добива, производството и консумацията на изкопаеми горива, ще се върнат към благоденствие. Европейският съюз винаги е бил лидер в позеленяването, но сега си даваме сметка, че всъщност то трябва да върви ръка за ръка с промишлената конкурентоспособност. Тоест един регион като нашия, който е беден на енергийни ресурси, но в същото време е богат на иновации, както е доста устроен и предлага добро качество за живот, как може да привлечем човешкия потенциал, инвестициите, които са необходими за да се направи този преход.
- Кажете за европейската стратегия за декарбонизация и конкурентоспособност. Има ли административна тежест в процедурите?
Това е една нова стратегия, и като всички останали се развива с времето. Най-важното за нея е, че поставя конкурентоспособността в ключови отрасли на първо място. Тоест това е един двигател на растежа в тези сектори, които ни осигуряват едновременно икономически просперитет, както и устойчивост.
Сега излезе един много важен доклад на Марио Драги (италиански финансист) миналата година, който един вид рамкира тази стратегия. И той показва в кои технологии, в кои сфери на развитие, всъщност Европа трябва и може да постигне конкурентно предимство. Така, че аз очаквам, че в следващите години ще има една политика на по-силна, по-явна подкрепа от страна на Европа и на националните държави към индустрията.Тоест сега вместо да налагаме само ограничения, всъщност ще стимулираме индустрията сама да развива своите зелени решения. По отношение на административната тежест - винаги има. Тук на форума доста се говори за различни аспекти, от отчитането до всичко което се случва, особено с малкия и средния бизнес, за който тази тежест идва в повече.
Имаше такъв един регламент „Омнибус“, който така се публикува и се приема в момента, който ще позволи всъщност по-малките компании да бъдат административно облекчени при отчитане, докато в същото време се запази голяма част от екологичните ползи и въглеродните спестявания от тези политики. Аз мисля, че това е една разумна политика, като цяло, тоест може да се следва.
- Какви са амбициите и възможностите на България в тази насока?
Ние имаме няколко сравнително уникални възможности. На първо място това е нещо, за което все повече се говори - поглъщане на въглерод от екосистемите, от природобазирани решения, тъй като нашата природа е доста по-запазена от други места. Това е нещо, с което индустрията не се занимава, но това всъщност е възможност дори за сектори като строителния, а всъщност как когато изграждаме нещо ново, например индустриална зона или комплекс, дори жилища, как може да правим природобазирани решения, които едновременно да намаляват използването на енергия, да адаптират тези места към климатичните рискове, например повишените температури, бури и други, и в същото време да подобрят качеството на живот на хората, т.е. да се живее по-добре там.
Когато говорим за конкурентна способност, ние не бива да се връщаме в миналото, т.е. това, което сега се случва в Америка, че те ще се върнат към едно от по-замърсяващите производства, дали това винаги е решението, не знам, но това, което трябва да защитаваме е сравнително добрата инфраструктура, която имаме в Европа да я подобряваме още и по-добро качество на живот.
С промени в Закона за кадастъра и имотния регистър гражданите и бизнесът спират да са „куриери“ на документи между институциите
Администрации, съдебни органи, лица с публични функции и организации, предоставящи обществени услуги, вече няма да изискват от гражданите и бизнеса скици на имотите и други хартиени документи
Пазарът на недвижими имоти в България "замръзна" на миналогодишните равнища
Изключение са големите градове, където има ръст на броя на сделките, както и морските градове Варна и Бургас
Устойчивите и зелените строителни практики трябва да вземат централно място в декарбонизацията
Новата Директива за енергийните характеристики на сградите влезе в сила през май месец тази година