Строителната индустрия е един от най-големите потребители на енергия и суровини в световен мащаб. В рамките на ЕС той допринася за близо 40 % от емисиите и представлява почти една трета от всички генерирани отпадъци. Само около 40% от строителните отпадъци се рециклират или използват повторно по време на разрушаването на сградите. Обикновено рециклираните строителни материали намират приложение във вторичното строителство, а не в нови строителни проекти. Възприемането на кръгов подход в строителния сектор има значително обещание за осигуряване на екологични, социални и икономически предимства. За тази цел кръговото строителство изисква преоценка на практиките за проектиране на сгради, като се фокусира върху намаляването на вградения въглерод, използването на рециклирани или биологични материали, проектирането за повторна употреба на материали и компоненти и удължаването на живота на сградата чрез по-добра поддръжка.

Кръговото строителство включва създаване, използване и промяна на предназначението на сгради, строителни елементи, продукти, материали, пространства и инфраструктура, като същевременно се свежда до минимум изчерпването на природните ресурси, замърсяването на околната среда и отрицателните въздействия върху екосистемите. По-конкретно, по отношение на сградите, кръглата структура увеличава максимално използването на ресурсите и свежда до минимум отпадъците през целия им живот. Ако се изгражда ново строителство, то трябва да бъде проектирано за дълготрайност, адаптивност и разглобяване. Новите сгради трябва да се строят ефективно и с рециклирани, възобновяеми и незамърсяващи материали.

Основните аспекти на кръговото строителство включват:

• Проектиране за деконструкция
• Повторна употреба и рециклиране на материали
• Ефективност на ресурсите (напр. чрез избор на ефективен дизайн, който свежда до минимум материалните отпадъци, приемане на техники за предварително сглобяване, прилагане на икономични строителни практики и т.н.)
• Кръгови бизнес модели
• Цифровизация и управление на данни, които могат да подпомогнат по-доброто проследяване и управление на материалите и да подпомогнат вземането на решения.

Като признава строителния сектор като един от осемте сектора с най-голям потенциал за кръговост, планът за действие на ЕС за кръгова икономика очертава редица действия, които трябва да бъдат предприети. Освен това Рамковата директива за отпадъците дава приоритет на отпадъците от строителство и разрушаване. Местните и регионалните власти имат потенциала да направляват трансформацията в строителния сектор. Всъщност, като се има предвид управлението на широк спектър от обществени сгради и значителната покупателна способност, те могат значително да повлияят на пазарните условия.

Значението на програмата за нулеви нетни емисии е широко признато, но все още има значителна дискусия относно нейното интегриране с подобренията в застроената среда. Стратегии като намаляване на потреблението на енергия, оптимизиране на дизайна, използване на нисковъглеродни материали и внедряване на цифрови технологии допринасят за постигането на тази цел. Въпреки това е наложително да се приемат  принципите на кръговата икономика, при които сградите са замислени да бъдат сглобявани, използвани, разглобявани и пренасочвани при необходимост. Този подход не само е в съответствие с програмата за нулеви нетни емисии, но също така дава приоритет на намаляването на отпадъците при проектирането на сгради.