Инж. Руслан Тунтов е член на УС на новосъздадената Българска геотермална асоциация. Дълги години работи в сферата на отоплението, вентилацията, климатизацията и новите енергийни източници. Започва кариерата си в "Нови енергийни източници" през 1978 година. Един от първите му реализирани проекти е отоплението и охлаждането на резиденция „Перла“, чрез морска вода. Тогава дори термопомпите, климатичните камери и други съставни компоненти били българско производство. И до днес, той споделя своя богат опит в областта на геотермалната енергия и нейното приложение в практиката. Чрез новата асоциация се стреми да подпомогне общините и гражданите в използването на геотермалния потенциал.

„Имаме големи залежи на геотермална енергия, които могат да бъдат ефективно използвани за отопление и производство на електроенергия. В Германия, Франция и Турция този сектор се развива с бързи темпове, докато в България все още не оползотворяваме на пълен капацитет този природен ресурс. Нашата страна е единствената в Европа, след Исландия, с естествен гейзер, но все още не сме го използвали пълноценно“, с тези думи инж. Тунтов изсветлява темата.

Съществуват няколко основни метода за извличането на геотермалната енергия:

1. Сух сондаж с топлообменници – представлява вградена в земята система за извличане на топлина.
2. Термална вода – която излиза на повръхността на земята по естествен начин.
3. Дублетни системи – използват се дълбоки сондажи за извличане на енергията от земята за отопление и електропроизводство.

В България се произвеждат тръби за минерални води и геотермални системи, но засега термопомпите се внасят. Въпреки това, има наличие на млади фирми, които започват разработки за местно производство.

В Европа се разработват програми за насърчаване на употребата на геотермалната енергия като алтернатива на газовите и нефтените отоплителни системи. Париж, например, има за цел 50% от енергията да бъде от геотермални източници, а подобни инициативи се реализират и в Мюнхен. В някои западни градове отоплението на газ и нафта вече е забранено, а гражданите имат зададен срок за подмяна на отоплителните инсталации с термопомпи, геотермия, термопомпи на външен въздух, фотоволтаици и други алтернативни средства.

Европейският съюз инвестира милиарди в развитието на геотермалната енергия, но в България липсват експерти, които да подпомогнат каузата и да реализират тези проекти, макар да има наличие на залежи. Регулациите у нас са сложни и административната тежест е значителна. В Германия, например, от 2018 г. няма такси за използване на геотермални води за отопление, за да се насърчи този сектор.

За да се развие практиката по снабдяване с геотермалната енергия в страната, е необходимо да се намали административната тежест; да се актуализира законодателството; да се погледнат чуждестранните примери в тази насока; общините да бъдат подпомагани още повече с европейски и национални програми; геотермалните технологии да се популяризират повече сред бизнеса и гражданите. За последното, както и при необходимост от съвет или съдействие, Българската геотермална асоциация е насреща.

В рамките на Архитектурно-строителната седмица в Интер Експо Център, асоциацията проведе ключови срещи с партньори, научни сътрудници, представители на бранша и бизнеса. За да бъде от помощ участва в програмата като изложител и с презентации на инициативите и проектите си. Първото представяне засяга изследването на земните недра, за да се установят геотермалните находища по българските ширина, а второто е презентация на предварителен проект за отопление на центъра на София, който от дълги години съществува, но не имал възможността да бъде реализиран.