1. Начало
  2. Иновации и технологии
  3. Инж. Теодора Петрова Василева, маркетинг мениджър в АББ България: „Умният дом не е лукс, а добавена стойност“

Инж. Теодора Петрова Василева, маркетинг мениджър в АББ България: „Умният дом не е лукс, а добавена стойност“

Основното предизвикателство е липсата на информираност

Инж. Теодора Петрова Василева, маркетинг мениджър в АББ България: Умният дом не е лукс, а добавена стойност

Срещаме инж. Петрова на форума Smart Homes & Buildings, където АББ България е генерален спонсор, а тя представи решения и примери за сградни технологии. С помощта на тези техни системи комфортът, енергийната ефективност и продуктивността се издигат на друго ниво – независимо дали става въпрос за модерен дом, хотел или офис.

Разкажете ни повече за днешното събитие. 

АББ е генерален спонсор на събитието, което е първото по рода си в България – насочено към иновации и сградни технологии. За нас това е начин да подкрепим смелите идеи за изграждането на подобен тип платформа, както и за създаването на общност от професионалисти и заинтересовани страни в бранша. Целта е всички участници в сектора да бъдат запознати с най-новите умни технологии, тенденциите на пазара и възможностите за прилагането им. За нас е чест и привилегия да сме част от подобна инициатива, която, само по себе си, генерира голям интерес сред професионалистите. Изключително сме доволни, че можем да участваме активно. 

Представихте конкретни примери и решения за автоматизация, какви са те? 

Преди да преминем към конкретните решения, фокусирахме се върху концепцията за умния дом като добавена стойност. Това беше и основната тема на нашата презентация – какво печелят инвеститорите и крайните потребители от изграждането на системи за домашна автоматизация. 

Подчертали сме гледната точка на инвеститорите, защото именно те често са хората, които решават дали и какъв тип технологии да бъдат внедрени. Пазарът в България в момента е в подем – наблюдаваме значителен ръст в сделките с имоти, строителството на нови жилищни комплекси е интензивно. За да бъдат конкурентоспособни на пазара, тези комплекси трябва да имат нещо, което ги отличава – именно умният дом може да бъде този диференциатор. Той не е разход, а добавена стойност за имота. 

Представихме конкретни примери как подобна инвестиция може да се възвърне – какви са стъпките, които трябва да се следват от страна на инвеститора, и какви са ползите за крайния клиент. Защото дори когато инвеститорът е убеден, трябва и крайният потребител – купувачът – да е наясно защо си заслужава да вложи средства в умен дом. 

-  Кои са основните предимства за потребителите? 

Предимствата са добре познати, но си струва да ги припомняме. Първо, значително намаляване на сметките за електроенергия – тема, която е все по-важна в условията на нестабилни цени. Второ – повишен комфорт и удобство в ежедневието. Трето – повишена сигурност на дома. И не на последно място – готовност за бъдещето, което вече е настъпило в Европа. 

Васил Терзиев: Целта е до 2030 г. София да бъде климатично неутрален град

В Западна Европа умният дом е стандарт. Целта е и българският потребител да се подготви за тази промяна. Да осъзнае, че интелигентните системи не са недостъпен лукс, а достъпна необходимост. 

-  Какво още представихте по време на презентацията? 

Разяснихме разликата между понятието „умен дом“ и „умни устройства“ – двете неща често се бъркат. Споделихме и какво се разбира под „умен дом“ в Западна Европа и какво у нас. Дадохме конкретни примери с нашите системи за автоматизация. Те отговарят на различни потребителски нужди – предлагаме както базови, така и високотехнологични решения, с различно ниво на функционалност и цена. 

Цената, разбира се, винаги е важен фактор, затова представихме четири различни типа решения: от по-базова домашна автоматизация до системи за цялостно управление на сгради. Презентацията включваше: 

  • ABB Free@Home – система за домашна автоматизация; 
  • KNX – международен стандарт за сградна автоматизация, с широко приложение и богато портфолио; 
  • ABB Cylon – интегрирана система за управление на сгради (Building Management System), която обединява всички подсистеми в една сграда. 

Какви добри европейски практики прилагате? 

Добрите практики са много, но в последно време се появяват и конкретни европейски директиви. В различните държави има различна степен на готовност за въвеждане на умни технологии. Например във Франция до 2027 г. действа програма „Smart Termostat“, според която във всяко жилище трябва да има интелигентен термостат. Това е само един пример как Европа стимулира използването на такива решения. 

Докато в Западна Европа обикновено се внедряват цялостни системи за автоматизация, в България все още сме на етап „умни устройства“ – умна крушка, умен климатик и т.н. Именно тук поставихме акцента – че може да се започне с малко, но е важно да се мисли цялостно и дългосрочно. Преходът към пълноценен умен дом не е нито толкова сложен, нито толкова скъп, колкото изглежда. 

Даниела Бойчева, CTP България: Международната конференция на БГСКЛАД отваря врати за нови партньорства

-  Кои са основните предизвикателства на българския пазар? 

Основното предизвикателство е липсата на информираност. Много хора не знаят откъде да започнат. Получават разнопосочна информация и трудно си изграждат цялостна представа за пътя към интелигентния дом. Няма ясно дефиниран стандарт, който да им служи като ориентир. 

Затова събития като днешното са изключително важни – те информират и образоват пазара. Темповете на растеж са обещаващи – между 12% и 15% годишно на пазара на „smart home“ решения в България. Това е силна предпоставка за развитие. В допълнение, през 2024 г. имаше безпрецедентен ръст в сделките с недвижими имоти, което допълнително стимулира пазара. 

Нашата мисия е да покажем, че умният дом трябва да бъде стандарт, а не лукс. И да развенчаем мита, че интелигентните технологии са непостижими или прекалено скъпи. Напротив – те са достъпни, приложими и полезни за всеки. Благодарим на вашата медия за интереса!