Институтът за жилищно строителство на Балеарските острови (IBAVI) е отличен с OBEL Award 2026 за своя модел за социално жилищно строителство. Подходът обединява климатичен анализ, локални материални вериги, нисковъглеродни строителни решения и дългосрочно запазване на публичната собственост върху земята и жилищния фонд.

Отличието е присъдено в рамките на темата „Systems’ Hack“, която поставя акцент не само върху отделната сграда, а върху възможността архитектурата да променя цели системи – от обществените поръчки и снабдяването с материали до начина, по който се управляват публичните жилища.

Моделът на Балеарските острови показва как дигиталните инструменти и традиционните строителни техники могат да бъдат използвани едновременно за намаляване на въглеродния отпечатък и за създаване на по-достъпна жилищна среда.

От отделен проект към цялостна жилищна политика

На Балеарските острови натискът върху жилищния пазар е силно свързан с туризма, инвестиционното търсене и ограниченото предлагане на достъпни жилища.

В отговор IBAVI развива модел, при който публичният сектор не разглежда социалното жилищно строителство единствено като поредица от отделни обекти.

Основен принцип е запазването на жилищата в публичния фонд за дългосрочно отдаване под наем, вместо последващата им реализация на частния пазар.

Така публичната земя остава защитена от бъдеща спекулация, а инвестициите в строителството продължават да изпълняват социална функция и след завършването на отделния проект.

Климатичният анализ влиза директно в проектирането

Сред най-интересните характеристики на системата е използването на цифров анализ още в началния етап на проектиране.

Данни за слънчевото греене, преобладаващите ветрове, ориентацията на сградата и наличните местни ресурси участват при вземането на проектни решения.

Така биоклиматичният подход не остава само концептуално намерение, а се превръща в измерим параметър.

Целта е сградите да разчитат в по-голяма степен на пасивни стратегии – естествена вентилация, слънцезащита, топлинна маса и подходяща ориентация – и по този начин да ограничават необходимостта от механично отопление и охлаждане.

Местните материали се връщат в съвременното строителство

Друг ключов елемент е използването на материали, характерни за Балеарските острови.

Сред тях е Marés – традиционно използван местен камък, който в част от съвременните проекти отново намира конструктивно приложение.

Чрез цифрово моделиране могат да бъдат анализирани натоварванията, необходимата дебелина на елементите и поведението на материала в конструкцията.

Това позволява традиционен ресурс да бъде включен в съвременна инженерна система, вместо използването му да бъде ограничено само до реставрация или декоративни решения.

Земни конструкции и нисковъглеродни решения

В различни жилищни проекти на IBAVI се експериментира и с конструкции от земни материали, локален камък, дървесина и други решения с по-нисък въглероден отпечатък.

Сред примерите са социални жилищни проекти, разработени с участието на Peris + Toral Arquitectes, при които материалната логика е пряко свързана с климатичните условия.

Подобни решения имат няколко цели едновременно – намаляване на вложения въглерод, използване на регионални ресурси, ограничаване на транспортните разходи и подобряване на топлинното поведение на сградите.

BIM като инструмент за управление на материалите

Особено важен е и цифровият слой на системата.

IBAVI работи с географско картографиране на наличните ресурси на островите Майорка, Менорка, Ибиса и Форментера.

Информацията за местни кариери, суровини и други потенциални материали може да бъде използвана още при BIM проектирането.

Така изборът на конструктивна система не започва с въпроса „кой материал е стандартен“, а с въпроса „какво е налично на конкретното място и как може да бъде използвано ефективно“.

Това променя и традиционната логика на обществените поръчки, защото проектантите могат да работят с реалните регионални материални вериги още преди строителството.

Обществените поръчки като инструмент за иновация

Моделът на IBAVI е интересен и с начина, по който използва публичното възлагане.

Вместо обществената поръчка да бъде разглеждана единствено като административен механизъм, тя се превръща в инструмент за тестване на нови решения.

Регионални архитектурни практики получават възможност да разработват жилищни проекти с:

• нисковъглеродни конструктивни системи;
• пасивни климатични решения;
• локални материали;
• цифрово оптимизирано проектиране;
• по-ниски бъдещи експлоатационни разходи.

По този начин отделните сгради се превръщат и в база за натрупване на знания за следващите публични проекти.

Защо моделът привлича международно внимание

Съществената характеристика на подхода на Балеарските острови е, че той не зависи от една конкретна архитектурна форма.

Това е система, която може да бъде адаптирана към различни климатични, икономически и материални условия.

При промяна на местните ресурси се променя материалната стратегия. При различен климат се адаптират пасивните решения. При различна публична политика могат да бъдат променени моделите на собственост и финансиране.

Именно тази възможност за адаптация превръща подхода в потенциален модел и за други градове и региони.

От архитектура на сградата към архитектура на системата

Отличието за IBAVI поставя по-широк въпрос пред съвременната архитектура.

Устойчивостта не се определя само от фасадата, енергийната система или избрания строителен материал. Тя зависи и от това кой притежава земята, откъде идват материалите, как се възлага строителството и какво се случва със сградата след нейното завършване.

Моделът на Балеарските острови свързва именно тези нива.

Публичната собственост защитава жилищния фонд. Дигиталните инструменти подпомагат климатичната и конструктивната оптимизация. Местните материали намаляват зависимостта от дълги вериги на доставка. А архитектурното проектиране се превръща в част от по-голяма система за социална и екологична устойчивост.

Това е и основният урок от OBEL Award 2026 – устойчивото жилищно строителство започва далеч преди първата копка и продължава дълго след завършването на сградата.