Дубай продължава да развива една от най-амбициозните програми за внедряване на 3D печат в строителството. Целта, потвърдена и в актуалната информация на Община Дубай през 2026 г., е до 2030 г. 25% от всички нови сгради в емирството да бъдат изграждани с използване на технология за 3D печат.

Това вече не е само стратегия, подкрепена от експериментални сгради. През последните години Дубай изгради регулаторна и техническа рамка, която обхваща проектирането, разрешаването, строителството, материалите, квалификацията на участниците и контрола на изпълнението.

Така градът постепенно преминава от етапа на демонстрационните обекти към реалното интегриране на адитивното производство с бетон в строителния процес.

От стратегия към строителна регулация

Ключов момент е Декрет №24 от 2021 г., който регулира използването на технологията за 3D печат при строителни работи в Дубай.

Днес Община Дубай има конкретни правомощия да:

• разработва технически стандарти;
• обучава и квалифицира инженери;
• разглежда проекти и издава разрешителни;
• следи изпълнението на обектите;
• контролира съответствието със стандартите за безопасност;
• сертифицира предприятия, произвеждащи смеси за 3D печат с бетон.

През 2023 г. е прието и Административно решение №217, което определя изискванията, условията и спецификациите за използването на 3D печат в строителството.

Следващата важна стъпка идва през юни 2024 г., когато е публикувано първото издание на Design and Construction Guidelines for 3D Concrete Printing – специализирано ръководство за проектиране и строителство чрез 3D печат на бетон.

Това развитие е важно, защото една от основните пречки пред масовото използване на строителния 3D печат не е самата роботизирана техника, а необходимостта от ясни правила за:

материалите, носимоспособността, геометрията, качествения контрол, безопасността и отговорностите на проектанти и изпълнители.

Първата частна 3D-принтирана вила получи разрешение през 2023 г.

През юли 2023 г. Община Дубай издава първото разрешение за строеж на частна жилищна вила с технология за 3D печат.

Проектът е в района Al Awir 1 и използва бетонни смеси, произведени изцяло от местни суровини. Обявената тогава технологична цел е отпечатването на конструкции с височина до 4 метра в една непрекъсната печатна сесия.

Този проект е особено важен за стратегията, защото премества технологията от държавните демонстрационни обекти към частното жилищно строителство.

Според общината 3D печатът може да съкрати част от веригата на доставки, да намали необходимостта от кофраж, да улесни изпълнението на сложни геометрични форми и да позволи използването на устойчиви или рециклирани суровини.

Подобно развитие вече се наблюдава и извън ОАЕ. Stroitelbg.bg проследи например как Дания отвори комплекс от 36 3D-принтирани студентски жилища, при който технологията преминава от единичен прототип към серия от шест жилищни сгради.

640 кв. м и два етажа: един от ключовите демонстрационни обекти

Сред знаковите реализации на Община Дубай остава двуетажна 3D-принтирана сграда с обща площ 640 кв. м и височина 9,5 метра.

Общината я посочва като доказателство за практическата приложимост на технологията при по-мащабно строителство.

При проекта стените са отпечатани директно, а различните криволинейни геометрии са използвани и като изпитание на възможностите на технологията.

Материалите са тествани по отношение на изпомпване, консистенция и необходимата якост, а конструкцията включва решения за топлоизолация и интегриране на сградни инсталации в отпечатаните стени.

Община Дубай посочва, че използването на технологията може да намали строителните отпадъци с до 60%, макар действителният ефект да зависи от конкретния проект, използваната смес, конструктивното решение и това каква част от сградата действително се отпечатва.

Office of the Future остава един от символите на стратегията

Още през 2016 г. Дубай открива Office of the Future – проект, който по-късно получава Guinness World Records признание като първата в света 3D-принтирана търговска сграда.

Обектът е с приблизителна площ 250 кв. м. Самото отпечатване е извършено за 17 дни, монтажът на място – за два дни, а целият процес с довършителните работи, интериора и ландшафта е приключен за около три месеца.

По данни на Dubai Future Foundation изпълнението е използвало около 50% по-малко човешки ресурс спрямо сравнима конвенционална сграда и е генерирало около 60% по-малко строителни отпадъци.

Проектът е важен и по друга причина – още в ранния етап показва, че строителният 3D печат не означава само изграждане на експериментална стена, а може да бъде интегриран със системи за електроснабдяване, водоснабдяване, климатизация и комуникации.

Бетонът за 3D печат вече е част от системата за сертифициране

Една от най-съществените промени спрямо началния период на стратегията е развитието на контрола върху материалите.

Dubai Central Laboratory вече поддържа система за сертифициране на производители на бетонни смеси за 3D печат. В актуалния списък на общината присъстват сертифицирани производители със срокове на валидност на сертификатите и конкретни изисквания към продукта.

Това е ключово за преминаването от експериментално към по-мащабно строителство.

При 3D печата бетонната смес трябва едновременно да притежава достатъчна:

изпомпваемост, екструзируемост, способност да запазва формата си след полагане и сцепление между отделните отпечатани слоеве.

Следователно материалът не може просто да бъде стандартен бетон, подаден към роботизиран принтер.

3D печатът вече се развива и във височина

Технологичната посока не се ограничава до нискоетажни сгради.

През 2026 г. Stroitelbg.bg представи австралийската система ASCEND, която превръща кулокран в мащабен 3D принтер и е разработена с цел отпечатване на бетонни конструкции на значително по-голяма височина.

Паралелно с това изследванията вече навлизат и в инфраструктурата. Американската DARPA разработва технология за подводен 3D печат с бетон от морски седименти за бъдещо строителство и ремонт на пристанища, кейове и брегоукрепителни съоръжения.

Тези проекти показват колко бързо се разширява обхватът на адитивното строителство.

Какво се случва с 3D-принтираната джамия в Дубай?

Един от най-широко отразяваните проекти през 2023 г. беше планираната 3D-принтирана джамия в Bur Dubai.

Първоначалният график предвиждаше завършване през 2025 г., но впоследствие срокът беше променен.

През февруари 2025 г. Islamic Affairs and Charitable Activities Department съобщава, че строителните работи са започнали и че откриването се очаква през второто тримесечие на 2026 г. Проектът е с площ около 2000 кв. м и капацитет за 600 богомолци.

Към 11 септември 2026 г. обаче не открихме официално съобщение от компетентните институции, което да потвърждава, че обектът вече е открит. Поради това проектът не следва да бъде представян като завършен, както би могло да се заключи от по-старите публикации.

25% до 2030 г. остава целта, но липсва публичен текущ процент

Най-важният въпрос е докъде реално е стигнал Дубай по пътя към поставената цел.

Актуалната страница на Община Дубай отново потвърждава целта 25% от всички нови сгради до 2030 г., но не публикува общ процент на новото строителство, който към момента вече се изпълнява чрез 3D печат.

Затова не е коректно да се твърди, че Дубай вече е близо до 25% или че технологията е станала масова.

По-ясно видимият напредък е другаде – в създаването на цялостна строителна екосистема:

регулации → технически стандарти → разрешителни → квалифицирани участници → контрол на материалите → реални частни и обществени проекти.

Това може да се окаже по-важно за дългосрочното развитие на технологията от единичните рекордни сгради.

От архитектурен експеримент към индустриален метод

3D печатът в строителството вече не може да бъде разглеждан само като атрактивна архитектурна демонстрация.

Проекти като жилищата в Дания, новите роботизирани системи и нормативната рамка в Дубай показват движение към стандартизирано дигитално производство на строителни елементи и конструкции.

Технологията все още не заменя целия строителен процес. Покриви, прозорци, фасадни компоненти, инсталации, армировка и довършителни работи в повечето случаи продължават да използват други методи.

Но възможността конкретни конструктивни и ограждащи елементи да бъдат произвеждани директно от цифров модел, с по-малко кофраж и по-висока геометрична свобода, променя начина, по който се мисли за бъдещото строителство.

Дубай остава един от най-интересните примери именно защото се опитва да превърне тази технология от иновационен експеримент в регулиран строителен сектор.