Германският съвет за устойчиво строителство обнови международната си система за сертифициране на нови сгради извън Германия. Публикуваното на 28 октомври обобщение на европейската платформа BUILD UP показва по-компактна методика, съобразена с местния климат, нормативи и разходи, но запазваща обща измерима рамка.

По-малко критерии, по-широк контекст

DGNB System for New Construction 2026 International заменя международната версия от 2020 г. и намалява броя на критериите от 38 на 32. Това не означава по-ниска амбиция. Част от показателите са обединени, а оценката е организирана около екологично, икономическо, социокултурно, техническо и процесно качество, както и качеството на площадката. Целта е проектните екипи да работят с една последователна структура, вместо да добавят отделни „зелени“ мерки в края на проектирането.

Системата изрично допуска адаптация към националните строителни норми, наличните материали, климатичните рискове, недостига на вода и местните разходни равнища. Това е важно за жилищните проекти, защото еднакъв индикатор може да изисква различен технически отговор в Северна Европа, Средиземноморието или бързо растящ град извън ЕС. Сравнимостта се запазва чрез общите цели и методи за доказване, а не чрез механично копиране на едни и същи решения.

Връзка с европейското регулиране

BUILD UP посочва, че версията е синхронизирана с Таксономията на ЕС, Директивата за енергийните характеристики на сградите и приложими международни стандарти ISO. Оценяват се не само енергията и въглеродът, а и адаптацията към климата, биоразнообразието, водата, ресурсите, качеството на вътрешната среда и ограничаването на замърсители. Така сертификатът може да служи едновременно като проектантски инструмент и като по-структуриран източник на данни за инвеститори и кредитори.

Нов акцент е принципът на достатъчността: проектът трябва да обоснове какъв ресурс действително е необходим и как могат да се запазят съществуващи конструкции или компоненти. При новото жилищно строителство това насочва вниманието към площта на човек, конструктивната ефективност, повторната употреба и дългия живот на елементите — теми, които влияят и върху въплътения въглерод, и върху себестойността.

Какво означава за жилищните проекти

DGNB отчита повече от 15 000 сертифицирани проекта към края на 2025 г., около една пета от тях извън Германия и присъствие в 36 държави. Това показва, че актуализацията не е само методическа новина, а промяна в рамка, която вече се използва от международни екипи. За проектантите практическата задача е ранно да определят кои доказателства ще бъдат нужни — енергиен модел, анализ на жизнения цикъл, сценарии за климатичен риск, продуктови декларации и планове за експлоатация.

Потвърденият факт е публикуването на новата международна версия и нейният обхват. Редакционният извод е, че по-малкият брой критерии може да намали административното натоварване само ако данните се събират още от концептуалната фаза. Ако сертифицирането остане финална проверка, по-компактната методика няма сама по себе си да направи сградата по-ефективна или по-достъпна.

За инвеститорите следващата практическа стъпка е да преведат критериите в договорни изисквания към архитект, конструктор, енергиен консултант и доставчици. Това включва отговорност за данните, формати за предаване и контролни точки преди разрешение, търг и въвеждане в експлоатация. Така сертификационната цел може да влияе върху реалните решения, а не само върху финалната документация.