Архитект Валери Иванов е дългогодишен преподавател, професор и доктор по архитектура в Катедра „Градоустройство“. Той е и член на Управителния съвет на Регионална колегия София-област.

Разкажете ни за събитието „Construction of Tomorrow“ и как изглежда строителството на бъдещето.

Първо, считам, че такива форуми са необходими, защото професионалисти дискутират важни за бъдещето на града и държавата въпроси. Второ, на подобни събития трябва да присъстват структурите и персоните, които взимат решения по тези теми. Трето, тук се споделят иновативни, интелигентни и модерни стратегически идеи, които трябва да станат част от общинската, а вероятно и държавната политика.

Кои идеи са водещи във визията за градски проекти, ориентирани към потребителските нужди?

По темата за градоустройството вече подчертах, че е необходим много сериозен дебат за бъдещето на града. Първо, градоустройството е градска политика, осъществявана със средствата на териториалното устройство, и това трябва да бъде осъзнато ясно. Второ, когато се формира тази политика, трябва конкретно да се изяснят приоритетите и да се гарантира тяхното изпълнение чрез териториално устройство.

Това разглежда техническата, инженерната, комуникационната, социалната и зелената инфраструктура. Моделът на градско развитие трябва да се базира на внимателен анализ на потребностите на гражданите и оценка на действащия Общ устройствен план, така че инфраструктурата да бъде обезпечена предварително.

Какви публично-частни партньорства са необходими и как да бъдат ориентирани чрез диалог с обществото?

Инфраструктурата беше обект на дискусия и наскоро споменах проблема с паркирането. Той може да се реши чрез публично участие и инвестиции върху общински и частни терени, с участие на всички заинтересовани страни. Например, съществуващите надземни паркинги могат да станат етажни. Общината може да предостави терени на частния сектор, който да изгради и реализира паркинги на пазара.

Могат да се използват:

• общински терени за паркиране;

• паркингите на големите търговски вериги;

• по-малко натоварени комуникационни трасета;

• училищни дворове за подземно паркиране.

Също така публично-частни партньорства могат да подпомогнат изграждането на зелена и социална инфраструктура. Освен финансови механизми могат да се използват и нефинансови стимули – например предоставяне на по-добри условия за инвеститорите в определени градски зони.

Подобен принцип е приложим и за детски градини и училища.

Какви са прогнозите Ви за развитието на София и в кои зони предстои да се разширява?

Развитието на София е въпрос на ясна и стратегическа градска политика. Отдавна се говори за развитието на северните територии на града, които са благоприятни поради географското си разположение – южните склонове на Стара планина. За съжаление, те се развиват стихийно.

Причините, според мен, са две:

1. Железопътният релсов път остава сериозна преграда за свободната комуникация на север. Това трябва да се реши мащабно и стратегически, а не чрез частични мерки.

2. На север липсва достатъчно публична инфраструктура – комуникации, паркиране, зелени площи. Едва след това е логично да се изгражда жилищна среда.

Изграждането на жилища при недостиг на инфраструктура не предполага модерно развитие.

Как оценявате новите директиви за обновяване на сградния фонд и енергийна ефективност?

Всичко, което повишава енергийната ефективност, е добро начинание. Въпросът е гражданите и бизнесът да бъдат мотивирани. Това е полезно за държавата, за жителите и за града. Трябва да се намерят не само финансови, но и нефинансови механизми за стимулиране. Световната практика показва достатъчно модерни модели, които трябва да се проучат и адаптират към българските условия.

Какво мислите за новите технологии в архитектурата?

Те са категорично необходими – това е модерният подход в проектантския и строителния сектор. Технологиите все повече навлизат и в образованието. Включително изкуственият интелект. Това е бъдещето. Възниква въпросът за баланса между човешкия фактор и технологиите – нужен е диалог, не противопоставяне.

Би ли повлияла смяната на валутата на строителния сектор?

Според мен не. Икономисти и политици обясниха, че България е във валутен борд и няма основание да се очаква влияние върху строителния пазар при смяна на валутните единици.