Арх. Симеон Тачев е BIM мениджър в най-голямата архитектурна компания в България – ИПА. Отговаря за ръководенето на големи BIM проекти. Според него тази област е океан от информация. Не представлява конкретен софтуер, а цяла концепция: „Първо правим целия модел триизмерен, не се отграничаваме до една геометрия, която е позиционирана в пространството, а всъщност вкарваме информация в нея. Имено тази информация са всичките данни, които ние наливаме в моделът, това е важното. Това е BIM.“

- Защо е важно технологията да се използва в практиката?

Защото това нещо може да се ползва за всички последващи етапи от цикъла на един проект и една сграда. Не само за проектиране, не само за строителство, после може да се използва за управление на съоръжението, за поддръжка до края на сградата, когато евентуално някой ден трябва да се разруши.

- Проявяват ли интерес младите архитекти към BIM?

За съжаление, моето наблюдение е, че по-скоро в България все още не е толкова навлезнало това. Ние като една водеща компания на пазара, изпитваме огромни трудности да си намериме кадри, които са навлезнали в BIM. В университети тепърва прохожа тази тема, за сравнение със западните страни, където вече имаме на места задължително предаване в BIM и в дигитални проекти, в общини, в одобряващи органи, тук все още сме на хартия. Така че това се наблюдава и в университетите, още нямаме наблюдение, че нещата се случват правилно, за съжаление с бавни темпове се развиват там нещата и затова ние вътрешно в компанията ни сме възприели някои стъпки. Всъщност, когато някой постъпи започваме обучение какво е BIM, как се работи с конкретния наш BIM софтуер, който използваме и така нататък.

- Как стои въпросът с финансирането на BIM технологиите в страната?

Честно казано не ми е известно. Дори моите наблюдения са, че по-скоро инвеститорите не се интересуват толкова, въпреки, че някои започват да виждат големите ползи от BIM. По-скоро такава е ситуацията, че всъщност ние се опитваме да покажем всички предимства, всички възможности на BIM и ползите, защото те са огромни. Има много голяма разлика ако се използва CAD като AutoCAD и някаква друга 2D платформа за проектиране и това да се използва BIM. Защото BIM после може да ти даде освен триизмерни изображения, може да ти даде количества, може да се правят симулации за процеса на строителство, може да се правят бързи сметки на разходите. Така че ние се опитваме да покажеме на клиентите, на инвеститорите, че BIM е пътят и че всъщност трябва да използват технологията.

За съжаление, може би трябва да е обратното, пазарът да ни принуждава ние да минаваме към BIM, но все още не е така. Затова и една от темите днес беше озаглавена „Защо никой не използва BIM технологиите?“. Все още не се виждат ползите. Те са огромни ползите, но по някаква причина все още не са ясни на повечето хора. Администрацията и държавата също не прави някакви грандиозни стъпки в тази посока. Все още разпечатваме на хартия, все още трябва да подписваме ръчно всеки един чертеж. В 21 век сме имаме страхотни технологии, може да предаваме дигитално проектите, може да подписваме дигитално сертификати и т.н. Все още живеем в 19 век в това отношение и затова никой като не напъва в посока BIM, ние се развиваме в една ситуация, където е много далечна тема и така може би малко хора са запознати с него за съжаление.

Когато се работи с обикновени CAD системи, винаги накрая има едни незабелязани грешки, които са и скъпоструващи. С BIM е точно обратното. Ние имаме един огромен ресурс, който влагаме в началото и после графиката леко се изравнява докато се приключи с проектирането, но в който и да е вариант, ние най-накрая винаги опираме до предаване на проекти, които както казахме 2D, на хартия разпечатани се носят в едни папки и кашони наляво-надясно и нямаме дигитализация там за съжаление все още и надявам се близко в бъдеще да имаме някакво развитие.

- Може ли БИМ да елеминира грешки и в изпълнението, освен в проектирането на сгради?

О, със сигурност, със сигурност BIM ни създава един двойник на сградата - било то съществуваща такава, ако правим някакъв дигитален двойник или престояща такава, която трябва да се изгражда. И в двата случая ние имаме в компютъра си един двойник на сградата. Ние можем да се разхождаме вътре, може да анализираме неща.

Много е важно да има координация и колаборация между специалностите, където тези модели ни позволяват да съберем абсолютно всички инсталации и сградни системи, всичко в един модел и на много ранна фаза да видим има ли някакви засичания между тях, имаме ли някакви проблеми при някаква авария как и дали може да достигнем до тях при обслужване. Докато проектирайки двуизмерно е почти невъзможно да анализираме и проверим пространството, както триизмерността позволява. Мога да дам един пример: скорошен наш проект - направихме един дигитален двойник, защото клиента искаше един огромен завод, искаше да може преди да отиде до проблемното място, където им излиза в техната система да знае какво всъщност е проблемно. Това го има в софтуерът на BIM, вижда е какъв е елементът, какво му е необходимо, за да се знае какви резервни части и инструменти да се вземат, защото това пести време и там като се отиде на място работниците са подготвени и извършват ремонта без излишни разходки обратно.

- Какви други софтуери използвате?

Ами те софтуерите са безкрайни наистина, използвахме редица. Основният ни е Revit, използваме покрай него софтуери за рендеринг в реално време, използваме софтуер за Clash Detection – Naviswork, за откриване на сблъсък в резултат на два елемента в дизайна на едно и също място. В информационното моделиране на сгради (BIM) откриването на сблъсъци е техника за определяне дали, къде или как две части на сградата (напр. водопровод, стени и др.) си пречат една на друга.

Също имаме наши вътрешни софтуери, които ни подпомагат и автоматизират определени процеси, използваме облачно базирани технологии – те са много и постоянно излизат, изкуствен интелект също се опитваме да вкараме в ежедневието си, за да сме още по-продуктивни.

- Има ли притесниние сред архитектите за работата на изкуствения интелект?

За момента моето мнение е, че е много далеч от това да ни замени изкуствен интерект. Да, той наистина се справя изключително добре в посока генериране на изкуство и на такива креативни неща, но за момента единственото какво виждаме е, ние да го утилизираме по такъв начин, че да можем да си оптимизираме нашия процес. Този AI ще ни помогне в много трудоемки задачи, много повторяеми задачи изобщо да ги изключим от процеса, защото буквално AI е достатъчно добре обучен с достатъчно добре подадени инструкции може да свърши тази работа вместо нас. Но винаги ще има човешки фактор, който след това, ще трябва да го провери, да нанесе корекции... Просто ще ни помогне в ежедневието, но няма да ни замени.

- Какво ще ни разкажете за генеративния и параметричен дизайн като тема.

Защото освен Beam и стандартните проекти, Beam ни позволява да създаваме този генеративен дизайн. Генеративният дизайн и параметричният наистина са всеобхватни теми и ние се опитваме във всеки един момент, където можем да ги приложим в ежедневието си, защото генеративният дизайн в частност ни позволява например да направим стотици изчисления. Той работи на база параметри, които сме му задали и той ги анализира и ни изкарва просто 10-те най-добри решения, които после ние можем да кажем, ето тези 3 примерно остават и да ги покажем на клиента.

Там сме сигурни, че абсолютно всички възможности са пробвани и изчислени. Относно параметричният дизайн, там вече наистина надмина всички очаквания. Защото там наистина с формули, с функции, на база на някои анализи, ние можем да направим един параметричен дизайн, който да е на база на тези изчисления, формули и да се получи една много интересна сграда, едно много интересно решение. Тук в България това не е много популярно. Рядко инвеститорите се навиват да правят такива по-интересни и параметрични дизайни, но има приложение, ние го използваме доста в нашото ежедневие.

- Има ли нещо друго, което бихте искал да акцентирате?

Ами, само бих завършил, че BIM наистина е важно. Факт е и, че съюзът на архитектите също вземаме участие в презентирането му на Архитектурно-строителната седмица, и се интересуваме. BIM е бъдещето, на там трябва да вървим. Ако може дори да се започне в още най-ранни фази, още в университета, студентите да се запознат с тази тематика и да я изучават, защото просто бизнеса и компаниите търси това, така че един съвет към младите е наистина да се ориентират към BIM, защото това е бъдещето.