Владислав Владимиров е заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на кредитните посредници и преподавател в Икономически университет – Варна. Разговаряме с него по време на 11-ата годишна конференция на Националното движение на недвижими имоти, посветена на влизането на България в еврозоната и интеграцията на пазарите.

– Г-н Владимиров, разкажете ни за днешното събитие и вашата тема в него.
Днешното събитие е 11-ата поредна годишна конференция на Националното движение на недвижими имоти, която логично е посветена на влизането на България в еврозоната и интеграцията на пазарите.

– Какви промени във финансирането можем да очакваме след въвеждането на еврото?
В краткосрочен план няма да има промени в условията на финансиране. Но трябва да сме наясно, че членството ни в еврозоната не е просто смяната на една валута с друга – то ще промени начина, по който икономическите и паричните импулси се предават от Европейската централна банка към страните членки. Това в крайна сметка ще промени трансмисията на паричната политика, която на практика в момента не съществува, и ще засегне и ипотечния пазар. Вероятно той ще започне да се движи в по-голям синхрон с процесите в еврозоната.

– Ще се промени ли достъпът до кредитиране?
Достъпът до кредитиране няма да се промени. Той зависи основно от доходите на домакинствата, от текущите лихвени проценти и други икономически променливи. Това не е статичен процес, а нещо, което се изменя във времето в зависимост от общата икономическа конюнктура.

– Как влизането в еврозоната ще повлияе на лихвените проценти и ипотечния пазар у нас?
В краткосрочен план – по никакъв начин. В средносрочен план обаче нашият ипотечен пазар, който в момента функционира с близо процент и половина по-ниски лихви от средните в еврозоната – ниво, с което никоя друга страна не се е присъединявала – няма да успее да запази тази разлика. Съвсем логично е да очакваме, че в средносрочен план лихвените проценти по ипотеките ще започнат да се изравняват със средните за еврозоната.

– Ще се промени ли чуждестранният интерес на инвеститорите към България след приемането на еврото?
Еврото не означава само премахване на валутния риск. То носи и по-голямо доверие в икономиката, както и по-добра синхронизация на икономическите цикли между България и еврозоната. Ако икономическата обстановка у нас остане благоприятна, това би трябвало да доведе до засилен приток на инвестиции – но ефектът ще се види с времето.

– Какви нови финансови инструменти или модели за финансиране в строителството очаквате да се появят?
По отношение на строителството е трудно да се прогнозира, но при кредитирането на домакинствата вероятно ще видим в рамките на година – година и половина, появата на оферти с фиксирани лихви за различни периоди, както и хибридни модели. Те ще позволят на домакинствата по-добре да управляват задълженията си.

– Кои са основните рискове за домакинствата и бизнеса при прехода към еврото?
Няма особени рискове нито за домакинствата, нито за бизнеса. Нормативната рамка е готова, Законът за еврото урежда тези отношения, така че няма основания за притеснения. Това е процес, който не идва изненадващо за никого.

– Как могат банките, инвеститорите и институциите да работят заедно, за да осигурят по-плавен преход към еврото на пазара на недвижими имоти?
Смятам, че преходът ще бъде плавен, защото банките са подготвени. По-важният въпрос е как икономиката ще се адаптира към новата среда, в която ще трябва да функционира.

– Как оценявате към момента пазара на недвижимите имоти и икономиката?
Пазарът на недвижими имоти ще завърши четвърта поредна година с изключително високи резултати. Наблюдаваме ускорен ръст на цените, който надвишава инфлацията, и можем аргументирано да кажем, че пазарът е донякъде надценен. В същото време това е резултат от значителния ръст на доходите на домакинствата през последните четири години и стабилните лихви. Така че случващото се има своя икономически фундамент.