Интервю с Деян Василев, основател и изпълнителен директор на Кредитланд, водеща компания за кредитно посредничество, и член на Управителния съвет на Асоциацията на кредитните посредници в България.

Въпрос: Кажете ни повече за днешното събитие и Вашето участие в него.

Днешната конференция Inspire to Higher 2025: Имотният пазар в еврозоната е много интересно събитие, наситено с експерти и актуални дискусии. Моето участие е като модератор в панела за финансиране на имоти при влизането в еврозоната – какви са възможностите и предизвикателствата пред пазара и участниците в него.

Въпрос: Как ще се осъществи преходът към еврозоната в сектора на имотите?

Това е изключително важна тема. Всички очакваме с нетърпение 31 октомври и развитието около присъединяването към еврозоната. От гледна точка на финансирането, банките в момента разполагат с много спестявания в левове, които продължават да растат. Заплатите на хората също се увеличават, което естествено води до възможност за по-големи и повече ипотечни кредити. Тази година наблюдаваме ръст от около 20–28% в ипотечното кредитиране.

След влизането в еврозоната очаквам интересът на хората към покупка на жилища да се запази. Разбира се, не бива да очакваме постоянен ръст на цените с 15–20% над инфлацията, ако доходите не растат със същото темпо. Вероятно 2025 ще бъде по-спокойна година. Според мен пазарът вече частично е изконсумирал ефекта от очакването за влизането в еврозоната.

Въпрос: Кои фактори влияят върху финансовите модели и как еврозоната ще ги промени?

В България, след премахването на SOFIBOR преди 7–8 години, банките дълго време използваха т.нар. „цена на привлечения ресурс“ като референтен показател, вместо Euribor. Това означава, че всяка банка докладва в БНБ каква е реалната цена на привлечените средства.

Тъй като привлеченият ресурс у нас е около нула процента, лихвите по новите ипотечни кредити в България остават около 2,5%, докато в Германия и други страни те са 3–3,5%. Очаквам от 1 януари банките да продължат да използват същата методика, но в евро. Това ще запази стабилността на лихвите и през 2026 година ще продължим да имаме конкурентни условия по кредити.

Въпрос: Според Вас България ще следва ли моделите на други страни, които вече са приели еврото?

Има прилики, но и някои ключови разлики.
Първо, ние влизаме при условията на валутен борд, което елиминира валутния риск – ще преминем към еврото по фиксирания курс. Това е различно от случилото се, например, в Хърватия.

Второ, у нас действа пазарен и неманипулируем индекс, защото всяка банка докладва реалните лихви, които плаща. Това осигурява прозрачност и стабилност на кредитния пазар.

Трето, имаме висока ликвидност в банковия сектор. При очакваното намаляване на задължителните минимални резерви от 12% на 1%, около 16 милиарда лева ще се върнат в обращение – това ще увеличи ликвидността още повече.

Всичко това поставя България в уникална позиция – очаквам спокойно и предвидимо преминаване към еврозоната, макар че някои ефекти може да се проявят постепенно и да ни изненадат.

Въпрос: Какви съвети бихте дали на потребителите на кредитни продукти?

Първо – хората, които вече имат ипотечни или потребителски кредити, нямат нужда да подписват нови анекси или договори. Банките са длъжни да запазят текущата им лихва – ако е 2,6% в лева, тя остава същата и в евро. Разбира се, клиентите трябва да се информират как ще се формира новата референтна база и надбавка.

Второ – да внимават при поемане на нов кредит. БНБ забранява вноските по кредитите да надвишават 50% от общия доход на домакинството, а ние в Кредитланд съветваме те да не надхвърлят 30%, за да се избегне финансово натоварване.

Трето – във връзка с въвеждането на еврото: от 1 януари 2026 г. ще трябва да се обменят около 22 милиарда лева банкноти и 15 хиляди тона монети. Препоръчвам хората да не обменят левове предварително в обменни бюра, защото губят около 8 лева на всеки 1000. От януари ще имат шест месеца да направят това без загуби.

Важно е да знаем, че в нощта на 31 декември 2025 г. банките ще спрат системите си временно, за да преминат към евро – възможни са кратки прекъсвания на картови разплащания. Затова е добре да разполагаме с малко кеш в левове.

През целия януари 2026 ще бъде възможно плащане и в левове, и в евро – това ще бъде месец на двойно обръщение. Хората трябва да бъдат спокойни, информирани и внимателни при изчисленията.