По темата „Финансиране на зелени технологии и иновации“ от програмата на 16-и зелен и енергиен форум, участие взе Ангел Ангелов, управляващ партньор във фонд, който инвестира в иновативни компании. 

Инвестираме основно в иновативни бизнеси, на ранен етап на развитие, в по-рисковия сегмент и в по-рисковия етап на развитие, когато един проект, тепърва, се заражда, но все пак търсим някаква пазарна валидация от самия продукт, за да намали нашия риск. Инвестираме между 50 000 евро и 1 милион евро, в зависимост от етапа на развитие. Зелените технологии, зелената енергия са част от приоритетните ни сектори, но не единствени.  

25.05.2025

България на европейската индустриална карта

За финансиране можем да имаме три най-общо казано категории, като типове инструменти. Единият инструмент е точно нашия фонд, който е дялов капитал. Също така има за по-ниско рискови и по-напреднали компании, дългови инструменти, които се взимат най-често от банкови или финансови институции.  

Също така има и частни инвеститори, които допринасят за такъв тип проекти като финансиране, но те търсят обикновено лихва. Самия проект не е задължен да расте с пъти на годишна база, а с проценти на годишна база. Именно затова компаниите, които търсят такъв тип финансиране, вече са на последващ етап на развитие.  

И съответно третия сегмент, който пък е за най-рисковите проекти, това са грантовете, които са общо взето за съвсем ранен етап на развитие или за нещо съвсем ново. Или пък когато една компания иска да допълни капацитет за зелена енергия в своето производство, или да вземе някакво финансиране, което иначе би било трудно. Било то от дяловите или дълговите инструменти. Тогава грантовете стимулират икономиката и те са съответно повече централно планирани от държавата или от Европейския съюз.  

Именно с такъв тип инсентиви. От една страна с финансиране, от друга гледна точка може да се използва някакъв вид субсидиране или по някакъв начин стимулиране с даване на отстъпки. Обикновено то минава и през съфинансиране на собственият проект. От 50% до 100% понякога. Така че държавата в частта с дълговете също така помага, предоставяйки банкови гаранции за подобни проекти, за да може банките да се чувстват по-комфортни с по-рискови проекти.  

01.04.2025

Енергийна ефективност в строителството: Интервю с Йордан Николов

Иначе, чисто като политика на Европейския съюз, естествено ние следваме тази логика и тази посока. Като голяма част от проектите, дори да не са конкретно за зелена енергия, те имат компонент, който включва въглероден отпечатък, намаляване на въздействието върху природата от производството да речем. И много често включват такива компоненти, които насърчават финансиране, насърчават и работа на предприемачите и на мениджърите на компаниите, да бъдат по-зелени тези технологии.  

Като се има предвид Зелената сделка, която, за съжаление, така се усеща едно забавяне, но поглеждайки малко по-дългосрочно върху картината и конкретно мястото на Европа в този преход, ако гледаме 30 години, 40-50 напред, ясно е, че устойчивото предимство на Европа е именно в този тип проекти. Тоест, зелената енергетика е конкурентното предимство на Европа и ние трябва да го следваме, тъй като заместваме изчерпаемите си горива, така че Европа не е твърде богата на такива, но пък от друга гледна точка човешкия потенциал, иновативния потенциал на предприемачите е доста висок, така че може да се очаква, че дългосрочно, сега сме в момента в ниската част, но тепърва ще виждаме все повече дейност, както инвестиционна, така и иновационна, която да определя водещото място на Европа в подобен тип проекти, така че не очакваме силно да се завишат този тип дейности и финансирания.    

За момента наистина има така разколебаване, именно заради американската позиция, която в момента не е много благосклонна към Зеления преход, но бих казал, че дългосрочно Европа би трябвало да вземе малко по-сериозно диригентската палка и да има възможност да се развиваме повече в посока възобновяеми източници и иновации, които могат да допринесат за подобряване на ефективността на такива проекти и съответно енергията да бъде много по-чиста и зелена в следващите десетилетия за нашите наследници.  

ESG фондовете сами по себе си по-скоро подпомагат финансовата дейност. Те биха могли да допълват своята роля към вече съществуващите инструменти, но не да бъдат самостоятелно такива. Иначе ние в Европа виждаме, че има структурирани конкретно финансови институции и фондове, които инвестират само конкретно в сектор ЕSG и това е тяхната мисия, като естествено те се финансират до известен степен от европейски институции и източници. 

• Каква е ролята на рисковия капитал в областта?  

Много е голяма, тъй като рисковият капитал е точно този тип инструмент, който може да поеме най-големия риск в случая. И в този по-ранен етап на развитие, когато иновацията още не се е доказала, няма кой друг да подаде ръка финансово, освен фондове като нашия, които се занимават именно с рисков капитал. В този етап на развитие на бизнеса няма много други източници, освен капитала на самия основател, който може би е ограничен, или на близките хора около него или нея, които са потенциални инвеститори. Но за да може да ескалира една по-рискова инициатива, тя неименуемо трябва да мине през подобен етап на развитие. И ако самата иновация пазарно стои интересно и може да расте в пъти, както казахме, тогава със сигурност рисковия капитал решава много сериозен проблем.  

Тенденциите са да има леко забавяне сега на финансирането, може би в рамките на няколко години. Отделно, че чисто икономическият цикъл е малко такъв, който не предполага да има преинвестиране, преразпределение, префинансиране на подобни проекти, изобщо иновативни. Но ако гледаме малко по-напред в бъдещето, тенденцията е устойчива и считаме, че тези проекти ще си намерят своето място. Но от друга гледа, това пък е отрезвяващо и разтърсващо индустрията, което означава, че няма да има балониране, което пък не ни беше доста явно в един момент.