Проектът на нов Закон за потребителския кредит модернизира част от правилата за отпускане на заеми, но според адв. Мартин Костов едновременно с това създава риск от отслабване на защитата за най-уязвимите потребители. Правозащитникът и експерт по личен фалит поставя под въпрос правилата за цената на малките кредити, допълнителните услуги, просрочието и поведението на колекторските компании.

Законопроектът има за цел да транспонира европейската Директива (ЕС) 2023/2225. Според представения анализ той вече е преминал през парламентарна комисия с 19 гласа „за“, без гласове „против“ или „въздържал се“, като предстои разглеждането му в пленарната зала.

Модернизация на правилата, но и спорни текстове

Сред положителните промени, посочени в анализа, са разширяването на приложното поле към нови онлайн кредитни продукти, ограничаването на подвеждащата реклама, забраната на предварително отметнати полета и въвеждането на по-подробна оценка на кредитоспособността.

Предвижда се и право на човешка намеса при автоматизирано решение за отпускане на кредит.

Според адв. Костов обаче тези промени не компенсират проблемите в материалната защита на потребителите, особено при малките кредити, просрочията и събирането на вземания.

Заем от 1000 евро може да стане 2000 евро

Един от основните акценти в анализа е режимът за кредитите до три минимални работни заплати.

При минимална работна заплата от 620,20 евро за 2026 г. това означава праг от 1860,60 евро.

Според разглеждания текст за тези заеми общите разходи могат да достигат:

• 20% от главницата при срок до един месец;
• 30% при срок над един до три месеца;
• 100% при срок над три месеца.

Така според изчислението в анализа кредит от 1000 евро с период над три месеца може да доведе до задължение от 2000 евро, без да е настъпило просрочие.

Костов определя този подход като особено рисков именно за потребителите с по-ниски доходи, които използват малките небанкови кредити за текущи разходи.

Спор и около допълнителните услуги

Друг поставен проблем са допълнителните плащания, които могат да бъдат представяни като отделни услуги – гаранции, застраховки, експресно разглеждане, оценка на риска, административно обслужване или посещение на адрес.

Проектът предвижда задължителните допълнителни услуги да бъдат част от общия разход по кредита. Според анализа обаче остава въпросът как ще бъдат третирани услуги, които формално са доброволни, но на практика могат да бъдат условие за получаване на кредита.

Адв. Костов предлага да има презумпция, че когато подобна услуга е избрана, препоръчана или свързана с кредитора, разходът по нея следва да влиза в годишния процент на разходите, освен ако кредиторът докаже обратното.

Какво се случва при просрочие

Особено внимание в анализа е отделено на защитата на потребителите след първата пропусната вноска.

Действащите правила предвиждат при забава кредиторът да има право на лихва върху неплатената в срок сума, обезщетението да не надхвърля законната лихва и кредиторът да не може да отказва частично плащане.

Според Костов в новия проект тези три правила не са възпроизведени.

В анализа се предупреждава, че при липса на изричен таван могат да се появят допълнителни разходи за напомняния, посещения, администриране или извънсъдебно събиране.

Колекторските практики остават сред спорните въпроси

Адвокатът поставя и въпроса за начина, по който се комуникира с длъжници при събиране на вземания.

Сред посочените проблеми са многократни телефонни обаждания, контакт с близки и работодатели, посещения на адрес и съобщения със заплашителен тон.

Според анализа законопроектът не определя конкретни допустими часове и честота на контакт, не въвежда обща забрана за натиск чрез трети лица и не създава бърза процедура за преустановяване на подобни практики.

Предложението на Костов е законът изрично да регламентира часовете и честотата на контакт, правото на длъжника да поиска писмена комуникация, както и забрана за разгласяване на информация пред близки и работодатели.

Предсрочната изискуемост също е във фокуса

В анализа се обръща внимание и на условията, при които целият остатък по кредита може да бъде обявен за предсрочно изискуем.

Според адв. Костов проектът трябва да постави по-ясни материални условия, включително наличие на съществено просрочие, писмено предупреждение и срок за доброволно изпълнение.

Той предлага и при заявление за заповед за изпълнение кредиторът да представя пълния набор от документи, свързани с договора и начислените суми.

Какви промени се предлагат преди окончателното гласуване

Сред основните предложения в анализа са общият таван на ГПР да важи за всички кредити, да бъдат възстановени ограниченията за разходите при забава и да има по-ясни правила за поведението на кредитори и колектори.

Предлага се още допълнителните гаранции и застраховки да бъдат включвани в ГПР, когато са свързани с кредитора, както и да се въведат по-сериозни последици при нарушения при оценката на кредитоспособността.

В анализа се посочва още, че преходният режим може да доведе до различна степен на защита за потребителите в зависимост от това дали договорът им е сключен преди или след влизането в сила на новия закон.